Здравето и Спокойствието спорели кое е по-важно за човека. Здравето не се съмнявало, че от него по-ценно няма. Спокойствието се опитвало да го убеди, че и то е не по-малко желано.

– Няма нищо по-важно от мен на този свят – гордо казало Здравето – И мога да го докажа!
– Как? – попитало Спокойствието.
– Ела с мен! – предложило Здравето.

Двете влезли в една църква и се заслушали в молитвите на хората.
– Видя ли сега, че бях прав! – наперено казало Здравето.
Натъжило се Спокойствието, не чуло никой да го споменава в молитвите си. Може би наистина не беше чак толкова нужно на хората.
Срещнал го един мъдрец и го попитал:
– Защо си толкова тъжно, Спокойствие?
– Защото Здравето беше право. То е по-важно за хората, а аз не съм ценно за тях.
– Защо мислиш така?
– Защото чух молитвите на хората. Всички се молеха за здраве, но никой не спомена моето име.
– Здравето е право – казал мъдрецът – от него няма по-важно! Но то е пропуснало, че без теб не може да съществува. Ако на човек му липсваш именно ти, той е неспокоен и се гневи. Тогава Здравето го напуска.
– Но защо никой не се моли за мен? – попитало Спокойствието.
– Човек така е устроен, че разбира колко е важно дадено нещо, едва когато го загуби. Повечето болни се молят само за здраве, а за теб се молят тези, които вече са осъзнали, че ако теб те няма и Здравето няма да се върне за дълго.