През февруари 1916 г., в самото начало на Първата световна война, в Санкт Петербург, по време на научна конференция, бяха изречени думите: „Безсмъртието на човешката личност е научен проблем!“
деменцията
Академик Владимир Михайлович Бехтерев
Това заключение е направено от акад. Владимир Михайлович Бехтерев, световно известен невропатолог, психиатър, физиолог, основател на психоневрологичния институт в Санкт Петербург.
Малко след това академикът добавил: Няма смърт, господа! Няма смърт! Това може да бъде доказано. И доказателството да е стриктно логично. Човешката личност е безсмъртна!
Какво се случва с човешката личност след смъртта на физическото тяло, от гледна точка на науката? Какво се случва с нашите знания, умения, чувства, емоции, мисли, жива информация за света около нас, тоест – с нашият житейски опит?
Дали животът ни спира с последния удар на сърцето? Ако след смъртта се трансформираме единствено в безжизнена материя, която е подложена на разпад, тогава какво е самият живот? На конференцията в Санкт Петербург през 1916-та година бяха поставени много сложни и жизненоважни въпроси. Днес те вече имат научно обосновани отговори!
Академик Бехтерев предполага, че тайната на безсмъртието е свързана със структурата и функциите на човешкия мозък. И поради тази причина той е посветил целия си живот на това да изучава неговите механизми.
Според академик Бехтерев, щастието да умрат, без да губят ума си по пътищата на живота, ще бъде привилегия само на 20% от хората. Останалите, уви, ще се превърнат в огорчени сенилни старци или вдетинени възрастни. Но, каквито и да са – те ще са бреме за своите близки.
80% е значително повече от броя на тези, които ще развият рак, болестта на Паркинсон или ще бъдат с крехки кости.
За да влезете в бъдещето в щастливите 20%, е важно какво ще направите за здравето на мозъка още сега.
За да намалите риска от рак на белите дробове, първо трябва да спрете да пушите. За да избегнете сърдечен удар, трябва да имате активен начин на живот и да се храните правилно. А какво трябва да се направи, за да се избегне сенилната деменция?
Точен отговор, уви, няма. Деменцията никога не идва внезапно, казва академик Бехтерев. Тя напредва през годините, като придобива все повече и по-голяма власт над човека. Това, което сега е само предпоставка, в бъдеще може да стане плодородна почва за развитието на деменция.
Най-вече това заплашва онези, които са живели живота си, без да променят нагласите си. Признаци като прекомерна принципност, постоянство и консерватизъм по-скоро ще доведат до деменция в старостта, отколкото гъвкавост, способност за бърза промяна на решенията и емоционалност.
Ранните признаци на сенилна деменция могат да бъдат взети за следствие от хронична умора, чести неприятности и стрес, така че е трудно да се диагностицира деменцията в началните ѝ етапи.
Първите признаци са способни да се появят малко след като навършим 40 години, а на 60 години те просто стават по-ясни. Изследванията на областите на мозъка показват, че в средата на живота влошаването на интелектуалните способности и паметта е началото на болестта.
ЗНАЦИ, СПОРЕД БЕХТЕРЕВ, ПОКАЗВАЩИ, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА НАПРАВИМ МОЗЪЧНО ОБНОВЯВАНЕ
1. Често не можете да си спомните правилната дума, и казвате нещо като „онова нещо, върху което готвим храната“, защото по никакъв начин не можете да си спомните думата „готварска печка“.
Или винаги сте били отличен писател, но изведнъж откривате, че не можете да изразявате мислите си на хартия. Нарушаването на способността за общуване и изразяване е тревожен признак на предстояща деменция.
2. Болезнено реагирате на всяка критика, но в същото време не спирате да критикувате другите.
3. Не искате да научите нови неща. По-скоро ще поправите стария мобилен телефон, отколкото да си вземете нов смартфон (примерите са осъвременени, бел.ред.)
4. Апатия, загуба на интерес, избягване на обичайния кръг от хора и любими дейности – всичко това също може да е знак за началото на деменция.
5. Често употребявате „едно време“, но не само от носталгия по изминалите дни.
6. Трудно се концентрирате, когато започвате да четете сериозна или науча литература. Можете да прочетете половин книга днес и да забравите за какво всъщност се разказва в нея утре.
7. Започвате да давате мнение по въпроси, които никога не са ви интересували, и нямате никакви знания – политика, поезия, футбол, устройство на автомобила, фигурно пързаляне.
8. Трудно ви е да разширите кръгозора си – гледате едни и същи филми, като жанр. Не искате да опитате екзотично ястие, или да се облечете малко по-екстравагантно. Слушате музика от „вашата младост“.
9. Сигурен сте, че другите трябва да се приспособят към вас, а не обратното.
Една от причините за сенилна деменция е наследствена предразположеност, но съществуват условия, които могат да я забавят.
Имайте предвид, че като правило онези хора, които не спират да учат нещо ново, както и такива с научни професии, имат най-голям шанс да запазят ума си чист по време на старостта. Те натоварват паметта си постоянно и извършват ежедневна мисловна работа в служба на задълженията, които имат. Тази „необходимост непрекъснато учение“, както казва руският учен Бехтерев, е гаранция за щастлива старост и дълголетие.
Източник: www.demencija.ru
