Би ли могъл привидно невинен звук, като от дъвчене на картофен чипс, да наруши сърдечната ви честота и да изпрати мозъка ви към безумие, сякаш сте попаднали в ситуация на живот и смърт?

За хората, страдащи от мизофония – може.
Мизофонията е мистериозно състояние, характеризиращо се с изживяването на силни негативни емоции, често гняв и тревожност, в отговор на някои ежедневни звуци, които другите хора издават, подобни на тананикане, дъвчене, писане на машина и дори дишане. Макар че на пръв поглед може да звучи като досадно, но тривиално раздразнение, проучванията рисуват далеч по-сериозна картина.

“Някои хора се съмняват дали наистина е разстройство. Те казват: Е, и аз се дразня, когато отида на кино и някой яде чипс”, разказва Деймиан Денис, професор по психиатрия в Амсердамския университет. “Има една значителна разлика: тези пациенти наистина страдат. Виждали сме разводи, виждали сме хора да напускат работата си.” Денис заявява пред Live Science, че липсата на информираност за състоянието е довела до това, че децата с мизофония са диагностицирани с много по-тежки състояния, като нарушение на вниманието/хиперактивност (ADHD) или аутизъм.

Мизофонията е малко изследвана и все още не е официално призната като психиатрично или неврологично състояние. Но някои психолози, които са наблюдавали емоционалния дистрес, който мизофонията причинява на своите пациенти, са убедени, че трябва да се подходи сериозно.

Али Мату, асистент по медицинска психология в Медицинския център на Колумбийския университет Ивинг в Ню Йорк, казва, че напълно вярва в съществуването на това състояние на база неговите изследванията и взаимодействието му с пациентите, но не е напълно сигурен точно какво е.

Мозък, който е малко по-различен.

Основният механизъм на мизофонията не е напълно познат, но учените подозират, че е причинена от начина, по който мозъците на някои хора обработват определени звуци и реагират на тях.

В ново изследване, публикувано на 17.05.2019 г. в списание Scientific Reports, Денис и неговите колеги наблюдават мозъците на 21 души с мизофония и на 23 здрави участници, докато гледат видеоклипове на следните действия: дразнещи звуци, като мляскане; неутрални събития или брутални сцени от филми.

Само мизофоничните клипове предизвикали различен отговор между двете групи. Докато гледали видео с мляскащи устни или тежко дишане, хората с мизофония изпитали силен гняв и отвращение, а сърдечният им ритъм се ускорил. Мозъчният скенер показал хиперактивация на група от мозъчни области, които насочват вниманието ни към забележими неща в нашето обкръжение.

Данните от проучването съвпадат с тези от миналогодишното, извършено от друг екип, публикувано в списание Current Biology, което установило, че при хора с мизофония, дразнещите звуци превъзбуждат тези области от мозъка и активират мозъчните зони, отговарящи за регулирането на страха и емоциите, както и на тези, които формират дългосрочните спомени. Използвайки различни техники за изобразяване на мозъка, изследователите открили, че връзките между тези области на мозъка са различни и понякога структурно по-здрави при хора с мизофония, отколкото са при повечето хора.

Тези открития накарали учените да подозират, че мизофонията е причинена от различното “окабеляване” на мозъка, което го кара да възприема определени звуци, като силно очевидни и да реагира с интензивна тревожност и дистрес. С други думи, такъв мозък реагира на дъвкателен звук по начин, който е по-подходящ за реакция на лъвски рев.

Може ли мизофоничния мозък да се успокои?

Изследванията на мизофонията са толкова нови, че състоянието не е добре дефинирано и няма стандартни указания за откриването и лечението му. Мату казва, че най-голямото предизвикателство, което има при лечението му е, че просто няма добри критерии за това какво точно е мизофонията, няма изяснено психиатрично определение за него

Има много прилики между хората, които изпитват мизофония, но и много разновидности, което усложнява разбирането ни за състоянието. Мату казва, че някои пациенти не изпитват безпокойство в отговор на звуците. Някои съобщават за отвращение, други за ярост.

За да помогнат на пациентите с мизофония, терапевтите използват различни техники, често базирани на типа симптоми. Според Мату, видът на изживените емоции и мисли, които се появяват в тях, са от ключово значение за лечението на този проблем.

Тези, изпитващи страх и тревожност, може да се възползват от лечение, при което терапевтите им помагат, като ги учат да управляват своите симптоми чрез излагане на дразнещите звуци. За разлика от тях, пациентите, изпитващи гняв, се научват да управляват страданието си чрез техники на разсейване или релаксация. Денис казва, че най-ефективната терапия досега изглежда, че е когнитивно-поведенческата, при която терапевтите помагат на хората да променят начина си на мислене в тези ситуации и да изместват вниманието си.

Превод: Теодора Савова

Източник: LiveScience