Нетрадиционен подход към образованието и представата за училище.
„Получаваме около 70 заявки седмично от хора от различни страни, които искат да дойдат и да видят какво правим тук“, казва Роб Хубен, директор на училището Aгора в Рурмонд, Холандия. “И отказвам повечето от тях, просто нямам време!”казва той.
Странно е, че във времена на технологии това училище не е оборудвано със съвременни удобства, а идеите му са предимно върху познанието, а не върху преподаването.
„Ние даваме възможност на децата да играят, защото когато децата играят с нещо, те се интересуват. И тогава няма нужда да ги научавате и не е нужно да ги контролирате “, казва Роб.
Без класове.
Възрастта на студентите в Агора варира от 12 до 18 години (без групи по години) и всеки от тях получава контрол върху собственото си образователно пътуване. Те могат да изследват и изучават теми, които ги интересуват.

Има студенти, които изучават монголски , ковачество, скейтбордовете…

Задачата на учителя, който тук се нарича обучител, е да ръководи този изследователски процес.
Обучителят е отговорен за приблизително 17 деца и задачата му е да осигури осезаеми резултати и дълбоко познание по темата на ученика , както и да работи с всеки ученик за по-нататъшно развитие на учебния процес. Ето защо едно от най-големите предизвикателства, с които Роб се сблъсква е да намери правилния учителски екип.

Роб описва Агората като смесица от университет (където имате достъп до знания), будистки манастир (където можете да мислите), тематичен парк (където можете да играете) и комунален пазар (където можете да търгувате и обменяте неща). И именно тази последна възможност, заимствана от древногръцкия, дава името на училището – Агора.

Всеки ден започва с дагстарт,  тоест учениците прекарват няколко минути в разговори за задачите си за деня, за това какво се надяват да ги постигнат и каква помощ може да им е необходима. Това е и възможност за други всички да предложат нещо, да дадат съвет или да се присъединят към идеята.

Свободно пространство.

Пространството, където се осъществява учебният процес, изглежда като пълен хаос. Навсякъде има книги, плакати, рисунки, незавършени проекти, тела и материали. Всеки ученик има бюро, което той организира, както иска.
След дагстарта студентите преминават към проектно време, което може да бъде на бюрата или в някое от съоръженията, като работилница за дърво, метална работилница, стая за текстил, кухня или компютърен клас.
След обяд идва спокойно време, когато учениците са поканени да четат или да мислят. След това до края на деня се планира работа по проект или група.
С израстването и полученото обучение, учениците могат да изберат времето за започване и завършване на обучението, да влязат и да излязат от системата наработата си и да започнат научат да планират по-добре своя график. Учениците на Агора обичат свободата да учат всичко, което искат.
„Хората не разбират всичко, когато преминаваме през от теми в теми по конкретни учебни области.

В Холандия не са определени точния брой часове по конкретен предмет, защото Министерството на образованието иска да отведе учениците до определено ниво за определен период от време “, казва Роб.
Магията е, че учителите насочват тази свободна свобода да включва това, което учениците трябва да знаят по закон. Например всички ученици трябва да знаят теоремата на Питагор до определена възраст, но това не трябва не е задължително да се случва само в урок по математика. Може да бъде при изучаван този проблем по география или друг предмет.

Широкото използване на мобилни телефони.

Може би най-шокиращо е , че мобилните телефони и интернет са широко разпространени в Агора.
„Всички наши деца имат достъп до интернет през целия ден. Позволяваме им да използват телефоните си, защото трябва да се научите да не ги използвате телефона в определени часове, а това няма да става, когато им ги вземем.”
Училището използва WhatsApp за комуникация с ученици и техните родители.

Родителите също се насърчават да участват в развитието на децата си. Затова се иска да помогнат на тези деца, когато се интересуват от конкретни професии.

Училището може да си позволи безплатен Chromebook за всяко дете.
„Дори когато се подготвят за изпита, това не е обикновено училище, в което трябва да харчите пари за 50 учебника по математика. Ако искате да изучавате математика, трябва да ми кажете как ще го направите и коя книга или цифрово съдържание искате да използвате. И ако студентът може да направи това и да обясни защо му е нужна тази книга, ние ще я купим за него. ”
Агора отворя врати през 2014 г. и първоначално там имало 30 ученици. Сега училището разполага с много собствени помещения, 250 ученици и има дълъг списък с чакащи за желаещите да се присъединят към тях.

Как се проверява напредъкът?

Как да се провери напредъка на учениците , когато те работят предимно по проекти?
Отговорът дошъл от самите ученици.
Egodact е софтуер, разработен от трима студенти от Aгора – Рафаел, Барух и Рубен, за да се проследяват не само проблемите на студентите, но и техните академични резултати. Това е лесен, прост и удобен за използване метод.

Тези момчета създават компания, която продава софтуер на други училища. Те написали и бизнесплан, открили банкова сметка. Не е лошо за 16 годишни младежи, които започват своята идея на 14-годишна възраст.

Докато Роб развива и разширява училището подбора на преподавателския състав си е сериозно предизвикателство и това отнема време.
„Казвам на служителите си:„ Не ме питайте дали това е добра идея. Опитайте това в продължение на седмица и попитайте децата за това.

Нашите учители работят пет дни.
Четири дни с деца, а на петия ден  им позволявам да наблюдават другите учители и да им дават обратна връзка.

Децата в Агората получават информация за света, но най-важното е, че имат всичко, за да го измислят, синтезират и използват при необходимост. И основното сред техните умения е чувството на увереност в способността им да решават проблеми и да общуват с възрастни и помежду си.

Това ще работи в бъдеще, нещо, което машините не могат да направят. Aгора и други училища, в които се правят промени, дават на своите ученици най-добрите умения и опит.

„Не правя това за деца в нашето училище, аз го правя за всички деца. Искам всяко дете да се учи по този начин. “казва Роб.

Бихте ли изпратили детето си в такова училище?

А на всичко това американците не му ли викат ,,коучинг образование”???

материал на : lifter.com.ua