Мнозина са забравените български благодетели, които отделят голяма част от богатството си, за да помогнат на бедните. Един от тях безспорно е Димитър Кудоглу, който в продължение на десетилетия дарява милиони за изграждане на здравни и образователни заведения. Освен това Кудоглу е сред най-успешните и влиятелни български индустриалци, като интересите му далеч надхвърлят българските граници и се простират в цяла Европа.
Благодетелят Димитър Кудоглу със съпругат си Екатерина
Роден в село Габрово, което се намира до град Ксанти, днешна Гърция, през 1862 година Димитър Кудоглу живее в сравнително заможно семейство. Въпреки това усеща тежестите на живота още в ранното си детство, защото докато отрасне, пет от седемте деца в семейството умират от различни заболявания. Остават живи само той и сестра му. Въпреки че като търговец на тютюн отаща му има добри финансови възможности, възпитава децата си в упорит труд и държи те да бъдат третирани наравно с чираците му.

Още от малък Димитър се среща с благотворителността.

Всеки път на Коледа и Великден майка му обикаля къщите на по-бедните хора в селото, за да им дари дрехи и храна.
Домът на благотворителността и народното здраве е открит на 8 ноември 19 27 г.

Бъдещият тютюнев магнат завършва престижното гръцко училище на остров Хиос и след това продължава образованието си в елитния френски колеж в Истанбул. Оттам излиза овладял основните европейски езици, придобил необходимите знания, за да развие бизнеса на баща си, и създал контакти с бъдещи едри индустриалци от цяла Европа. Ранната смърт на бащата на Димитър Кудоглу не му оставя много време да се учи и той поема семейния бизнес. Премества се в Ксанти и започва да движи търговията с тютюн с пълна сила. Там се запознава и жени за съпругата си Екатерина, която е наследничка на един от най-богатите български родове от Беломорието. Богатството на съпругата дава допълнителни възможности за развитието на бизнеса на Димитър и той ги използва по най-добрия начин.

През 1903 година Кудоглу напуска Ксанти. Той усеща, че пазарът на тютюн в Османската империя вече не е изгоден за българските търговци, а в Европа нишата за подобна търговия се разраства. Затова търговецът заживява заедно със семейството си в престижен квартал в германския град Дрезден, където си осигурява директен достъп до борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Само за няколко години Кудоглу се превръща в един от най-богатите българи.

Той е сред най-уважаваните личности и в Германия. Въпреки това запазва патриархалното си възпитание и християнската си съпричастност. Още с пристигането си в Германия поема издръжката за образование на български младежи от родния си край, които насочва към медицинската наука с идеята те да се върнат в България и да практикуват там лекарската професия.

Мащабната му благотворителна дейност обаче се отключва след края на Балканските войни. По време на войните родното му село е изгорено, а съселяните му бягат в Пловдив. Когато разбира за това, търговецът веднага изпраща 2000 златни наполеона, които са огромна сума за времето си, за да подпомогне бежанците от родния си край. С това действията му по отношение на бежанската вълна не спират. До 1914 година той дарява помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества.

След като България се включва в Първата световна война, той прави дарения на различни дружества, като с негови средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които всеки ден се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. След войната благотворителността му е още по-силна и мащабна. През 1920 година Кудоглу внася в Българската академия на науките 100 000 лева за фонд на негово име, приходите от който са предназначени за издаване на литературни трудове.

Само през 1921 г. дарява 130 000 лева на фонд „Иван Вазов“. 100 000 лева на фонд „Цанко Церковски“, 50 000 лева на Министерството на просветата и4 10 000 лева на фонд „Автономия на университета“.

От 1919 до 1926 г. сумата, използвана от Димитър Кудоглу за благотворителност, достига 2 500 000 лева.

Докато дарява тези огромни суми търговецът забранява на своите роднини да коментират проявената от него щедрост с думите: „Каквото съм направил, то е за доброто на хората, а не за да разказвате за мен“.

В личния си живот Кудоглу няма такъв успех, какъвто има в бизнеса. Въпреки че бракът му е щастлив, двамата със съпругата му не могат да имат деца. През 1923 г. Екатерина Кудоглу умира след дълго боледуване и тежко лечение в Италия.

Само няколко месеца след смъртта й Димитър започва да изгражда Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. За целта през 1926 г. закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“ в града и финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура. За да се издържа домът, той дарява за вечни времена приходите от двата си тютюневи склада в Пловдив. По волята на дарителя лечението на бедните е безплатно, а на богатите платено. В здравното заведение се лекуват от най-различни болести стотици хиляди българи от Южна България. До 1944 година дарението на Димитър Кудоглу за дома надхвърля 39 милиона лева.

Самият той умира през 1940 г. и по свое желание е погребан в Пловдив. Малко след смъртта му пловдивчани издигат негов бюст-паметник в градската градина. След идването на комунистите паметникът е демонтиран, а болницата на Кудоглу е одържавена. През 1973 г. сградата, закупена от благодетеля, е разрушена, за да се разшири Централната поща.

автор: Пею Благоев