Когато човек празнува, прави главно три неща.
Той пее, танцува, но преди всичко и най-напред – яде и пие.
Е, понякога прави и още нещо важно, но то е най-вече след празника и като негово продължение.
Така че има ли маса, отрупана с ястия и питиета и с насядали около нея хора, има и празник. Няма ли – няма празник.. И откак свят светува е все така. А защо е така, рядко някой се запитва… а и като че ли не трябва. Но тук има и някои „скрити“ особености и някои особени тайни, та не е съвсем безполезно да ги имаме предвид понякога. За какво става дума ли? Щом човек отвори уста за да погълне залък или глътка, в същото време и паралелно с това, благодарение на един вътрешен синергизъм, в една или друга степен, той отваря и останалите свои „врати и канали“ – на физично, психично, духовно, биологично и всякакво друго ниво – за възприемане и поглъщане. По този начин падат защитните бариери между сътрапезниците, техните души се отварят една към друга, енергийните системи се свързват, започва едно взаимно проникване (и преливане). Създава се общо информационно и енергийно поле, „атмосферата“ е вече задушевна, общуването се улеснява, разговорите „текват“ някак си. Затова има и толкова много кафенета, барове, ресторанти и тем подобни заведения – те са местата за създаване на общи полета между хората.
Подобна е и причината в традициите на българите и на почти всички народи да е заложено: цялото семейство да вечеря наведнъж. Защо… и какво става в случая ли? Ето какво: като се свържат отделните енергийни и информационни системи в една обща система, семейството започва да функционира като единен организъм, силно се заздравяват връзките между неговите членове, то става задружно и сплотено. Сиреч: семейната трапеза е мястото, където става общосемейната „сглобка“, така да се каже. А като се сетим, че някога софрите и масите са били кръгли, а не квадратни или правоъгълни (в кръга енергията тече плавно и без прекъсване, той е символ на слънцето и същевремено форма за привличане на неговите вибрации); като имаме предвид и специалното участие на домакинята (майката, съпругата) – с приготвянето на храната, начините на приготвяне и съпътсващите в случая нейни чувства и мисли; като добавим накрая и традиционната обща молитва преди хранене, която е вид най-висша медитация и вгражда тук нещо най-специално – можем да си представим, че в течение на хилядолетия и за огромен брой хора храненето е било истинско свещенодействие. За разлика от днес, за съжаление, когато тъй често всеки обядва (вечеря) там където му падне и тъй както му падне. И многобройните последици тук никога не закъсняват.
Значи важно е какво има на масата, но по-важното е то да е споделено… за да бъде споделено и другото – най-финото, което може да се чуе или не, да се вкуси или не, да се докосне или не… и идващо от света на видимото и невидимото. Но в такива случаи никак не е изключено да стане и беля. Особено тогава, когато между сътрапезниците има дори и един човек, таящ в себе си зловредни мисли и намерения, или пък – ако той просто е твърде различен от тебе (от другите). Тогава може да стане тъй, че взаимното енергийно и информационно проникване (и преливане) да има силно негативни последици, поне за един от компанията. Последици, касаещи здраве, социално положение, енергийно равновесие и изявяващи се във всякакъв род сътресения и „удари“ на съдбата. Затова и основно правило на знаещия човек е: никога да не сяда на една маса и да не консумира каквото и да е заедно с непознати или с хора, които не са му особено приятни. Или пък – в чиято компания усеща някакъв вид напрежение, неудобство или просто липса на уют. Дори и когато става въпрос за едното кафе само.
От много време насам важна и задължителна част от „обсадата“, която всеки мъж предприема по отношение на харесваната от него жена е да я покани в ресторант или в друго развлекателно заведение. Там той поръчва различни неща, черпи я, а скритият тук смисъл… и резултат е, че когато тя отваря своята уста да погълне това или онова, в същото време, волно или неволно, се отварят и другите нейни канали за проникване и поглъщане. А оня, който получи съгласието й тя да консумира същото, което и той самият консумира (желае да консумира), може да е сигурен, че“крепостта“ е вече превзета.
Но подобно е и когато се върши обратното – когато, например, с приготвената от жената и по неин вкус храна, тя храни и мъжа до себе си. Тогава неусетно, но необратимо тя преодолява всякакви негови несъгласия и различия, като го моделира според своите си разбирания, представи и желания. И в повечето случаи – без да подозират и двамата какво всъщност става на едно друго „място“ и на едно друго ниво. Ще ми се и да вметна накрая, че никак не случайно почти при всички влюбени двойки, когато останат насаме, действа непредолимото взаимно желание (и удоволствие) да се хранят един друг взаимно, както се хранят бебета. Тъй че все пак :
Наздраве! И добър апетит!
материал на 
