Всеки ден в нашата страна, а и в много семейства и различни социални групи възникват такива сложни противоречия, които са грозни и дават лош пример на подрастващото поколение. Това ме накара да потърся какво казват учените- психолози за такива неприятни ситуации и как може да предотвратим лошите последици от тях.
Мнението на психолозите е, че тези лоши взаимоотношения, които са много неприятни за всекидневието ни, са присъщи за човечеството, откакто хората ги има. Липсата на конфликти в едно общество говори за наличие на други , ,,тихи” и сериозни проблеми.
Спор и конфликт са две различни неща.
Спорът е разговор между участници с различни гледни точки по конкретна тема. Всеки спор можа да завърши с ,,единомислие” или да остане нерешим. Тази нерешимост може да изостри проблема и между страните да възникне конфликтът.
Конфликтът е социално явление, в което се намесват голени групи хора /може да са партии и държави/.
Учените казват, че зараждане на конфликт може да бъде разпознато, ако се познават фазите на това социално явление, защото едновременно със зараждането му се променя и динамиката във взаимоотношенията между страните
1. Латентна фаза-/предварителна/, когато се зараждат противоречия, които нямат сериозно проявление. Комуникацията не е отворена и искрена. Информацията по проблема започва да се губи или не е достатъчна, а често съзнателно е подвеждаща. Расте неискреността и потайността.На мястото на открита дискусия са появяват заплахи и упражняване на натиск.
2. Ескалация– изостряне на проблема и проявяване на противоречията с различна динамика. Започват да изпъкват различия в интересите и убежденията. По-ясно се възприема това, което разделя, отколкото това, което обединява. Опитите на другия за постигане на помирение се възприемат като опити за манипулация, намеренията му се оценяват като вражески и злонамерени, самото му поведение се възприема едностранчиво.
3. ,,Конфликтна “фаза- ескалация на проблемите и загуба на възможности за намиране на начини и подходи за решаване на проблемите.
“Конфликтите се отразяват на начина ни на възприемане, мислите и представите ни толкова силно, че в хода на събитието вече не можем да виждаме правилно нещата в и извън нас”, пише водещият на семинари с тема конфликтите- Фрийдрих Глазл. ” Сякаш окото ни постепенно започва да се лъже; погледът ни върху нас и останалите хора в конфликта, върху проблемите и събитията, става ограничен и напълно едностранчив. Мислите и представите ни се подчиняват на влияние, което за нас остава неосъзнато.”
Най-лошата страна на конфликтите е, че те винаги създават опасност от ескалация и решаването им може да стане с насилие, което взема надмощие и носи разруха и страдание.
Е -защо да се стига до такива ситуации?!
Компромис- това е поведението на всяка страна в конфликт, за да се дава път на доброто, прогреса и развитието на едно. Всяка ситуация може да роди конфликт между участниците в нея, но добрият тон, разумът и компромисът са тези, които могат да предотвратят страданието и разрухата и всяко общество трябва да учи своите граждани на това- да решават нормално неразбирателствата у дома, в училище, в службата, на улицата…