Съветите на Беър Грилс: Колко са важни обувките?

Обикновено хората или боготворят Беър Грилс, или го смятат за „побъркан”, гнусейки се от нещата, които яде на телевизионния екран.
Но пък поне не е безразличен на зрителите.
Името му е Едуард Майкъл Грилс и е роден на 7 Юни 1974г.
Първите 4 години е живял в Северна Ирландия, после семейството му се премества в Англия. Баща му е политик от Консервативната партия и именно той до голяма степен оформя характера му, когато въпреки неодобрението на майката, от дребосък го води да се катерят в студ и дъжд, разхожда го из рискови места, губят се из гъсти гори. Вдъхва му мечтата да изкачи Върха на света, която по-късно Беър сбъдва.
От малък трупа капка по капка ценен опит в оцеляването, и явно не е от хората, които предпочитат лесния начин – да си стоят на сухо, топло и сигурно.
Той е героят на Острова, главен скаут на Британската скаутска асоциация, световноизвестен пътешественик и любител на екстремното.
Най-младият британец стъпил на Еверест – на 23 години.
Преминал е и през подбора на Специалните части на Великобритания. Дарен е и с изключително здрав стомах, защото яде насекоми, сурови органи от животни, ларви, мравки, пие собствената си урина.
И нищо му няма – като скала е!
В своята книга „Оцеляване в дивата природа” Беър Грилс разкрива много „професионални тайни” на оцеляване и показва голямото значение на дребните детайли. Според нея сред най-важните условия за оцеляване е добрата екипировка. Нека видим съветите на Грилс относно избора на обувки, когато се каним да прекараме известно време извън цивилизацията.
Защо започваме от обувките?
За да сме изрядно подготвени от „глава до пети”, в случая, нека започнем от „петите”.
Независимо дали ще правите планински преходи, ще лагерувате по поречие на река, или пък ще катерите скали, ще се наложи доста да вървите.
Ако обувките ви не са подходящи, могат да ви върнат още на третия ден от пътешествието.
На първия може и да не усетите проблем, но той ще се появи, и ще е достатъчен да докара стъпалата ви до състояние, в което не можете да продължите.
Може би не съществува терен, върху който Беър Грилс не е стъпвал, затова детайлно познава какво е нужно в различните случаи.
В книгата си той уточнява, че в един идеален случай би използвал за всеки вид терен съответната обувка.
Но на практика това е трудно възможно, защото едва ли ще утежните багажа си с чифт гумени ботуши за прекосяване на река и кал, с чифт еспадрили за катерене на скали и т.н. Грилс казва, че едни добри туристически обувки ще ви свършат работа дори без да изтъква предпочитана марка, стига да отговарят на следните критерии.
Купете си обувки с половин номер по-големи, защото при дълго ходене краката леко се разширяват.
Когато мерите обувка, правете го вечер, след като цял ден сте „ходили”, за по-малка вероятност от грешна преценка.
Материалът на обувките е добре да е кожа, като не се акцентира естествена или изкуствена е по-добре, само това, че колкото е по-третирана, е по-устойчива на атмосферните условия.
Обувките да бъдат „здрави, но леки”.
Изискването се налага от факта, който също няма да усетите веднага, а с натоварването – тежките патъци изразходват от енергията ви.
Като ги купите, в никакъв случай не ги сефтосвайте без „репетиция”.
„Разтъпчете” ги у дома: стъпете в леген с вода, изчакайте да изсъхнат – така кожата ще се отпусне и оформи по контура на крака ви.
Ако там, където ще ходите, преобладава неравен терен, внимавайте обувките да са по-високи, като обхващат глезена, за да се намали рискът от изкълчване.
Подобно на малките дечица, които се учат да пристъпват, педиатрите съветват обувките плътно да „държат” глезена.
Ако мястото е много мразовито, трябва да предвидите, че от студа пръстите на ръцете ви ще са по-трудно подвижни и операцията завързване на връзки би отнела време и енергия.
В този случай предимство имат обувките с куки и халки за оправяне на връзките.
Под обувката обаче няма да сте на бос крак.
Внимание заслужава и негово величество – чорапът!
Най-добре да е от вълнен материал – така освен, че ще попие потта, ще я и изпари.
Сред природата небрежността не се котира – не обувайте чорапи с дупка, дори да е незначително малка.
От вървежа дупките се разрастват, а като се намокри чорапът, мястото около дупката се втвърдява и дразни. Беър Грилс споделя, че дори може да обуете два чифта чорапи, за да намалите триенето.
Най-важното правило за чорапите е да не са стегнати!
Ако са плътно прилепнали, липсва изолиращ слой въздух, който да държи топло, отделно чорапът притиска съдовете и ограничава кръвообращението, а това води до измръзване!
И все пак, понякога намокрянето е неизбежно.
След като си намерите подслон, свалете обувките и ги натъпчете с вестник.
Време е за топъл чай и зареждане с калории.
Ето това съветва автора, ако искам да се движм пешком и да стигнем далеч.