Наздравицата (тостът) в класификацията на устните публични изказвания се отнася към юбилейните тържествени речи. Тя е монологично изказване, което е свободно в съдържателно и в конструктивно отношение.

Но нейната независимост като форма на красноречие е относителна, тъй като ораторското изкуство, освен че е историческо, е и национално явление. Това обяснява и различната специфика на тостовете у различните народи.

Например: Докато англичаните придават на тоста философски смисъл, т.е. в речта им има словесен ребус и завоалиран подтекст;

французите с шеговит, галантен тон произнасят кратка тържествена реч, изпъстрена с различни похвати за постигане на изразителност (например: често срещан тост още от времето на Наполеон Бонапарт е: “Да пием за хубавите жени, да пием за хубавите коне… и за тия, които ги яздят!”),

а немците съвсем точно, сухо и недвусмислено назовават причината, за която вдигат наздравица.

Най-уникални са грузинските тостове. Те се отличават с неповторимостта си при изграждането на текста и с неочаквания преход. Говорят и за една дългогодишна традиция.

Заслужава да се спомене и похвалната традиция в Кавказ, където в края на всяко тържество, преди да се благодари за гостоприемството на домакините, непременно се произнася тост за родителите като всички задължително стават прави. Вдига се наздраве за живите родители и се спомнят починалите.

За съжаление при българите липсва традиция за произнасяне на наздравици по време на празнична трапеза.

Българинът безспорно умее да пие.  Прочути са уменията на българката да приготвя вкусна храна и да подрежда масата, но българите изпитват голямо затруднение да кажат поне няколко думи на трапезата. Често пъти дори не се споменава поводът, за който е даденото събиране – отминава се само с едно “Наздраве”.

Разбира се, необходимо е едно изследване, което да постави и разгледа най-общо проблема, да установи доколко съвременните хора осъзнават емотивната и организационно-деловата функция на наздравицата, дали се знае кога и от кого се произнася основният тост.

Щом българският народ си е създал толкова много календарни празници и обичаи, такова богато народно творчество, което по своята поетическа изразителност, богатство от мотиви и културно-битова значимост достойно си съперничи с фолклора на всички народи дали при едно насочване вниманието и към наздравиците ще бъде доизградена и тази традиция?

автор : Димитрина Цонева