Дунавското и Дико Илиев

Всяка Нова година влиза в домовете ни с ,,Дунавско хоро”, създадено от Дико Илиев. Неговият ритъм разтуптява силно българските сърца.
Дико Илиев живее в размирни години и сам попада във водовъртежа на Балканската, Първата и Втората световна войни. Той е роден през 1898г. в с.Карлуково.

На 13 години започва да учи музика във военен оркестър, но на следващата година започва война. Между кратките покои на сраженията в Първата световна Дико Илиев пише първото си авторско хоро- ,,Искърско хоро”. След края на тази война работи като оркестрант във военното училище на град София, а по-късно като първи тромбонист в оркестъра на Софийската опера. Дико Илиев е имал влечение към мелодии, изпълнявани от духов оркестър.
Ето защо, след 1920- и до 1938г година, завръщайки се в родния си край, вече като глава на семейство, той започва да популяризира духовата музика сред населението. Създава духови оркестри, работи като музикален педагог и започва активна копозиторска работа. В този период пише много хора.
Започва Втората световна война и Дико Илиев отново е на фронта.

През 1947 година е удостоен с офицерско звание . Назначен е за диригент на Военния оркестър в Оряхово. В тези мирни години той продължава да прави музика- пише маршове, рапсодия. Ражда се ,, Дунавско хоро”. Самият той казвал, че веднъж, както гледал вълните на Дунав, мелодията сама дошла в съзнанието му и това хоро за него е най- любимо.
Дико Илиев умира в Монтана през 1984 година- декември месец.
От 1988 г. в град Монтана се организират дни на духовата музика ,,Дико Илиев”-в които се надсвирват духови оркестри от цялата страна .
Лично аз се покланям пред този човек, който има нелека лична съдба: преживява дните на войни и успява да създава красота, извлечена от дълбините на българския фолклор и душевност. Каква сила на духа е имал той, за да вижда само музика около себе си, за да я популяризира, за да създава оркестри в такива тежки следвоенни години?! Не е ли това доказателство, че изкуството е спасявало хората в дни на трудности, че фолклорът е запазил българското самосъзнание.
И днес в Северозападна България духовата музика е на почит .
В недалечното минало всяко селище си имаше самодеен духов оркестър. А аз- тъй като малка съм отраснала в село Сумер- научих първите стъпки на хоро на селския мегдан- под звуците на селската духова музика. Играехме -Елениното…Чичовото….Дунавското …..
Беше хубаво!!!