За да се уяснят и проумеят напълно събитията в дома и в сърцето на Иван Вазов, трябва да се прочетат спомените за баба Съба Вазова, а най-вече нейната мемоарна книжчица, почната в 1891 г. и издадена след смъртта на авторката.

И тогава много неща ще си дойдат на мястото, защото там сладкодумно и откровено е казано всичко: за атмосферата в някогашния патриархален дом, за чинопочитанието между млади и възрастни, за отношенията между мъжа и жената, между родителите и децата…

Само така може да стане ясно защо Атина Болярска е буквално отстранена от семейството след година и нещо брачен живот с Иван Вазов и защо Елисавета Консулова, женена за Борис Вазов, е любимката на баба Съба, макар че и двете млади жени наглед спадат към новото поколение еманципирани българки.

Съба Вазова се жени още почти дете за Минчо Вазов, търпеливо изчаква дългото годеничество и отложената (поради пожар, който изгорил в Букурещ маза с всичката стока и пари на бъдещия жених) сватба. И като минава венчанието в Калоферския манастир, бързо-бързо се захваща да се отсрами като всяка “прясна” булка: народила едно след друго девет деца – седем сина и две дъщери. След сполетелите я драматични събития в 1877 г., когато домът й в Сопот е опожарен, съпругът й – зверски заклан от турците, свекърва й Ана умира от тифус в Араповския манастир “Света Неделя”, а тя самата с две от децата си – Борис и Владимир, трепери зад стените на същия този манастир,… нищо вече не е същото. Девойчето, което добива грамотност на 14 г. от своя по-голям брат, което все търси уединение нейде из къщата, за да хвърли куките с недовършения чорап и да отвори книжката, което събира в неделен ден дружките си (все безкнижни!), за да имчете “Александрията”, трябва да отгледа сам-самичка тази голяма челяд.

“Ти ме роди,

но ти ми даде

и светлото,

що в теб блещеше…”,

ще каже поетът.

Нейният модел за добро семейство е простичък: почитание и уважение “един на други”, особено от по-малките към по-големите; благочестие, което, според нея, съществува само там, дето има срам от хората и страх от бога. А ето едно интересно изказване: “равенство ли е в една къща, бягай от нея като от огън”.

Тя признава обаче, че при такъв живот “младите претърпяваха повечко”, което другояче казано е: младите трябва да имат повече търпение и покорство, когато живеят с възрастни. Защото възрастните повече знаят и най-вече ИМАТ право да изискват послушание!

Вече възрастна жена, уседнала в дома на първородния си най-любим син, тя с желязна ръка и всевиждащ поглед организира около него такъв климат и такава организация на бита, че той (и тя, естествено!) да бъде максимално улеснен и подпомогнат в своята работа, обгрижен, обсипан със знаци на внимание и уважение. В къщата има готвач, готвачът има помощник, самата баба Съба си има една сопотска дружка – бабичка, която я обслужва на масата, знае се точно кой кога става, какво закусва, но всички сядат да обядват и вечерят заедно в определен час и чакат “сайбията” на къщата, за да почнат да ядат, дори и той да закъснее.

Веднъж в седмицата всичките й деца се сбират да се видят във Вазовата къща (на тези сбирки не идват, както се подразбира, снахи и зетьове), слагат се любими домашни гозби, всеки сяда на “своето” място… Начеват се дълги разговори на всякакви теми, бистри се политиката, обсъждат се дори последните творби на домакина. И във всичко това – от изстудената мастика в началото до кафето накрая, през политически разговори и културни прения баба Съба има право дакаже своята дума… и я казва! А всички други млъкват и я изслушват с внимание. Това описание напомня началото на романа “Под игото” и вечерята в Чорбаджи-Марковата къща, само дето вместо чорбаджията, който следи за реда и традицията, начело на трапезата седи една достолепна българка. С високо самочувствие – не без основание.

В тази картинка обаче не се вписва булката Атина Болярска, по никакъв начин. Израснала в добро семейство и учила в чужбина, тя има претенциите да е изразителка на новото, на модерното – иска да премести часа на обяда по-късно, в два, “по киевски”. Иска да се поднася супа с галушки, вместо любимата на Вазов боб чорба. Иска чаепиене с бисквити в пет следобед. Иска да седят вечер до по-късно… Омъжена за виден писател, тя се надява, че често ще ходят на гости, за където ще си облича новите тоалети и ще свири на пиано, ще танцуват… А и тя самата ще посреща гости, ще показва нови “мобили”, ще поднася купени от сладкарница “Роза” пасти, ще блести с рецитации на стихове…

Нито баба Съба, нито Иван Вазов, нито някой друг от голямото семейство е одобрявал тази снаха, шумна и “цапната” в устата, според израза на Иван Д. Шишманов. Тя не само че не похваща домашна работа, но и не иска да се научи да шие дрехи, макар че Вазов й купува шевна машина. Възможно е тук да имат значение парите – Атина Болярска, русчушка аристократка, се надявала на паралия съпруг, за това станало дума още на годежа, където бъдещата съпруга в прав текст попитала Иванчо на какви доходи разчита за в бъдеще. Вазов обаче не е разполагал тогава с много средства, братята му го подпомагали тихомълком, а навярно баба Съба е държала семейната каса под ключ.

Вера Вазова сумира оценката на семейство Вазови така: ”Една светска жена, свикнала на разнообразие и развлечения, не е могла да бъде подходяща съпруга на мислител, който има нужда от уединение. ..”

Съвсем друга работа е Елисавета Консулова, женена за Борис Вазов. Тя също е ярка представителка на новото поколение българки, които имат образование, духовни стремления, самочувствие. Не само изявена художничка, но и преводачка, автор на книги за възпитанието на децата, издател… Тя подстригва късо и трите си дъщерички, което е шокиращо в онези времена, облича им свободни и пъстри дрешки, които не ги запарват, а в стаята им има само три креватчета и три долапчета, за да влиза вътре въздухът и светлината. Елисавета Консулова е първата жена в Рисувалното училище, първата жена с публична изложба, пионер на Българския куклен театър, пръв главен редактор на в. ”Беседа”, първата художничка, рисувала голо тяло, създателка на кръжоци и дружества, колекционерка на носии, шевици, старинни накити…

Всеизвестен е случаят, когато г-жа Консулова решава с две малки деца, едното още бебе, да иде на едногодишна специализация в Мюнхен без съпруга си. Свекървата разубеждава снахата със стародавните български приказки: ”Деца са дребни, Борис ще остане сам, къща лесно се разтуря, а мъчно се събира…”. Какво казва или написва Елисавета Консулова в защита на своето горещо желание за професионална квалификация не се знае. Но тя успява да намери точните думи и поведение. Резултатът е едно кратичко писмо, запазено за поколенията: ”Мила ми Ветке…ако съм те оскърбила, прости, чедо!… Аз не съм знаела твоите грижи, толкова тайни. Като те целувам, целувам Бинка, целувам и Елка… съм ваша майка Съба Вазова”.

Баба Съба дава благословията си, защото майчинското й сърце е поласкано и затрогнато от доверието и уважението, което й засвидетелства амбициозната млада жена, видимо готова да спазва чинопочитанието в семейството, като иска разрешение за пътуването си в странство именно от свекърва си. Друг е въпросът, че Борис Вазов, най-малкият син на баба Съба, получил образованието си в Париж, има по-свободни, по-толерантни представи за семейството и за съвременната жена – съпруга, която може да има свой живот, свои занимания, приятелства, пътувания. Нещо, с което не може да се похвали брат му Иван Вазов.

/Информация на Петя Александрова-БЛИЦ материл на