Аутизмът е идентифициран за първи път през 1943 г. Обикновено се проявява през първите 2 години от живота. Засяга 4 пъти повече момчета отколкото момичета. Наблюдава се при всички националности и социални групи. Хората с аутизъм външно изглеждат като всички други хора.
Аутизмът е нарушение в развитието, което засяга способностите за общуване и отношението към околните.
Характерно за състоянието аутизъм, както при децата, така и при възрастните е, че те не са в състояние да общуват по адекватен начин. Нарушени са способностите им да създават приятелства и да разбират чувствата на другите. При голяма част от тях се наблюдава и липса на страх при реални опасности, повишена или понижена чувствителност, внезапни безпричинни изблици на плач, непоносимост към допир, проблеми с храненето и съня. Хората с аутизъм често могат да имат и забавено интелектуално развитие. Всички с това състояние трудно разбират заобикалящия ги свят.
Аутистичният спектър е широк.
В наши дни светът е обхванат от епидемия на цифров аутизъм, при който младите хора не са в състояние дълго време да общуват помежду си на живо и се оттеглят в социалните мрежи.
Това заяви пред световния икономически форум в Давос Андрей Куропатов – научен ръководител на лабораторията по невронауки и човешко поведение на „Сбербанк”, цитиран от БГНЕС.
Още през 1997 г. времето, прекарано пред екрана, започна да бъде сравнявано с времето, което използвахме за общуване лице в лице. От момента на появата на iPhone през 2007 г. „екранното време” на човека вече се увеличи на над 8 часа, докато времето за общуване стана по-малко от 2 часа.
Тази тенденция продължава да се засилва. А резултатът е „епидемия от цифров аутизъм”, алармира Куропатов. Ученият обяснява, че цифровият аутизъм е състояние, при което младите хора не са в състояние да поддържат продължителен психологически контакт един с друг и не се интересуват от вътрешния свят на другия човек. Хората стават заменяеми, защото човек спира да вижда качествата на всяка личност поотделно. „Даже по време на срещи хората предпочитат телефона, отколкото общуването с човека, с когото са дошли да се срещнат”, казва той.
Куропатов обяснява, че това има сериозни негативни последици върху психиката. Ако човек прекарва повече от 2,5 -3 часа на ден с телефона в ръка, у него рязко се повишават показателите на депресия и суицидни наклонности. Има хора, които при опитите си да преборят депресията „влизат” в телефона, за да се избавят от неприятните потискащи мисли.
„За голяма част от хората, обаче, стоенето в телефона предизвиква усещане за непълноценност, отчужденост, социално напрежение и т.н. В този смисъл социалните мрежи действат много болезнено”, подчертава Куропатов.
материал на Фрогнюз
