Какво може да даде на детето общуването с бабата? За много съвременни родители този въпрос е много актуален.

От една страна бабата полага отлични грижи за своето внуче докато вие сте на работа, но в същото време нейните методи на възпитание не винаги съвпадат с вашите и детето свикнало с това, че у баба много неща са позволени, започва да капризничи.

Спомнете си своето детство – вечно заетите родители, които работят на две места, а после с изплезен език бягат по магазините, за да купят нещо за вечеря. И така целият възпитателен процес лежи на плещите на баба и дядо – пенсионери, които са ви разказвали приказки, учили са ви да четете и пишете, играли сте на заниматени игри и т.н.

Сега времената са се изменили. Младата майка може да си позволи да гледа детето по-дълго в къщи, а после да си намери работа със свободен график, а много от бабите – точно обратното, мъчат се да наваксат пропуските и стават „бизнес дами“. Сега има достатъчно много книги тип учебници, които помагат на младите родители в отглеждането на детето.

Така че къде е мястото на бабата?
Тя влиза в ролята на временна бавачка – сменя родителите, когато те имат да свършат някоя работа или когато отиват на гости. Много майки предпочитат да наемат за тази цел детегледачка, която няма да тъпче детето със сладки и да го навлича с много дрехи да не изстине.
„Но какво толкова може да даде бабата, което аз не? Приказки, стихчета, развиващи игри – това и сама го мога. А бабата какво? Само го разглезва и разваля дисциплината. А когато съпругът ми в отговор на моето мърморене за действията на свекървата казва, че „затова са бабите – да глезят внучетата“ аз вече кипвам. Защо заради прищявките на бабите аз трябва да рискувам моралното здраве на детето ми? Нали само ние, родителите, сме отговорни за него, какъв расте, как ще види света“ – това е много разпространено мнение, особено ако става въпрос за свекървата, нали отношенията с майката на съпруга са далеч от идеалните, тя постоянно ни учи как да живеем, а сега разваля и детето.
В действителност в отношенията между баба и внуче често съществува топлота и нежност и малчугана бяга да поплаче за удареното си коляно на баба, а не на мама, което естествено предизвиква ревност. Майката се разкъсва между децата, съпругът, работата и приятелите, а при бабата всичко протича отмерено, изгладено от дългите години семеен живот и от определените приоритети. Дали много майки ще спрат да приготвят обяда, ако детето иска помощ за построяването на замък от кубчета? Често детето чува в отговор „След малко, мама е заета сега“.

А бабата оставя всичко, за да помогне на внучето си. Тя се опитва да му даде това, което не е успяла да даде на своите деца, за нея най-главното е да види усмивка на лицето на внучето си. Ненапразно казват, че първото дете на жената е последната й кукла, а първият внук – последното дете.
Грешат тези родители, които смятат, че за пълноценното развитие на тяхното дете са нужни само книги, игри и правилно възпитание. Именно бабиното „глезене“ е тази съставка, без която на детето ще му липсва нещо в живота, няма да получи достатъчна доза „бабина топлота“.
Главният проблем не е в отношението между баба и внуче, а в отношенията между възрастните.

Изработете си линия на поведение, принципи на възпитание, семейни традиции.

Тогава бабата ще бъде просто приятно допълнение към вашите начини на възпитание, а детето ще се научи да различава с кого може да покапризничи и похленчи и с кого не.