В продължение на пет години екип от учени е осъществявал проект, чиято основна цел е, чрез наблюдение на голям брой потребители във Facebook да се установи как се разпространяват псевдоновините в социалните мрежи.
Резултатите от изследването си специалистите са публикували в специализираното издание Proceedings of the National Academy of Sciences. Заключението на учените е, че вирусното разпространяване на всякакъв вид “конспиративни теории” се дължи на ефекта на т.нар. “ехо камери” * – места, които позволяват на хората да затвърдят убедеността си и да усилят вярата си в онова, в което са решили да вярват; места, където няма кой да пречи на убежденията им с противоречащи и доказващи неправотата им факти.
В конкретния случай в ролята на “ехо камери” са области от медийното пространство, в това число и в Интернет, в които информацията или вярванията се разпространяват и подсилват чрез периодично повтаряне вътре в затворени виртуални пространства. Тези пространства, които служат и за да възпират промъкването на противоположни мнения, може да послужат и за обяснение на многобройните групи от онлайн потребители – особено във Facebook – които вярват в информация, която очевидно и демонстративно звучи като глупост или поне измислица.
За да установят до колко ефективни са “ехо камерите”, учените анализират поведението в 67 общодостъпни групи във Facebook. 32 от тях са насочени към конспиративни теории, 35 са за чисто научни новини. Анализът е извършван всеки път, когато бъде публикувана нова информация в съответната група. Алгоритъмът за анализи проследява поведението и взаимодействието на участниците в групата с всяка от публикациите (в това число харесвания и споделяния) и това се извършва за периода от 2010 до 2014 година.
Като контролна група са наблюдавани отчетливо заявяващи себе си групи за тролинг – в които чрез саркастично и хумористично изнасяне на информацията се търси осмиване на фалшивите информации, разпространявани чрез интернет.
Учените първо установяват, че чрез групите във Facebook, публикациите касаещи както научните новини, така и конспиративните теории, се разпространяват по еднаква последователност.
През първите два часа, а след това и 20 часа след публикуване на постинга, се наблюдават пикове в споделянето и харесването му. Това се случва независимо от типа на новината и от това, дали е достоверна или не. Споделянията и харесванията са най-често от хора, които намират поднесената им информация за близка до разбиранията си.
Разликите се появяват в дългосрочен план. Научните новини се разпространяват относително бързо в “световната паяжина”, след което се наблюдава също толкова бързо спадане в споделянията и дискутирането на новината. Обратно на това е поведението на конспиративните теории. На тях им е нужно време, за да “наберат инерция” – трупането на “задвижващият ги момент” става по-бавно, с постепенно разпространяване и дискутиране. Това обаче означава, че заради по-бавното си “разгръщане” в интернет пространството, конспиративните теории остават “живи”, дори и когато събитието, послужило им за изходна точка е отдавна загубило актуалността си.
Най-важното заключение на учените обаче е, че поведението на всяка група потребители в дългосрочен план само затвърждава и усилва техните собствени “ехо камери”. Когато взаимодействате (харесвате и/или споделяте) с публикации от индивидуални хора, новинарски медии или друг вид организации, социалните мрежи приемат това за вашия “периметър” от интереси и започват все по-често да ви предлагат в лентата с новини подобни като резултат публикации; онези, които игнорирате с течение на времето намаляват и алгоритмите на Facebook почти ги “скриват” от погледа ви.
Това само по себе си е също “ехо камера”, която сами моделирате, чрез онлайн поведението си. В крайна сметка това довежда до простия ефект, че потребителите във Facebook пространството виждат само информация, в която са убедени и вярват, както и хора, които не им противоречат, а само подкрепят мненията им.
За правотата на собственото си мнение, човек съди по това, дали то е прието от широка общност хора. Този феномен е известен на психологията и се нарича Склонност за потвърждение.
С настоящото изследване се потвърждава предположението, че този феномен е също толкова разпространен в онлайн общностите, колкото и в реалните екипи и групи от хора.
Когато става дума за разпространяването на лъжлива, фалшива или изфабрикувана информация, нещата стават още по-опасни.
Толкова опасни, че по време на Световния икономически форум през 2013 година явлението беше наречено “дигитален стихиен пожар” и беше определено като една от най-големите заплахи за глобалното общество в съвременността.
Данните от това изследване подкрепят и заключенията от друго подобно проучване, огласени през миналата година. Тогава учените в прав текст написаха, че любителите на конспиративни теории са готови да повярват на почти всичко, което им пробутате.
———-
* “ехо камера” е понятие в теорията за средствата за масова информация, с което се описва ситуация, при която определени идеи и убеждения се акцентират и подкрепят с помощта на препредаване на съобщенията или повторенията им вътре в затворена система (партия, кръг от съмишленици, субкултурни групи и т.н.). При това с подобни съобщения се подтискат други аналогични информационни потоци. Подобни системи са от затворен тип и участниците в тях сами създават съобщенията, сами им вярват и сами се съгласяват със собствените си доводи. Алтернативната информация не може да влезе в “ехо камера” или ако е допусната по случайност, то бива масово отричана.
** Склонност за потвърждение (confirmation bias на английски) е склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Освен това проявяват склонност да интерпретират двусмислена иначе информация като подкрепяща тяхната позиция. Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация се използва като обяснение за поляризацията на нагласите (когато страни с различни гледни точки изострят несъгласията си, макар да боравят с едни и същи доказателства), постоянство на вярванията (когато човек продължава да вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства), ирационалния ефект на първенството (когато с повече доверие се кредитира тази информация, която е първа хронологически) и илюзионната корелация (когато хората погрешно правят асоциация между две събития или ситуации).
материал на 
