Март е месец с много празници и то – наредени един след друг.
Наситената учебна програма почти не оставя възможност да се направи нещо по-сериозно за отбелязването им.
Има дати, които не можем да подминем!
1 март-любимата Баба Марта на деца и възрастни!
3 МАРТ- ВЕЛИК ПРАЗНИК!
8 март – ден на всички майки!
22 март- веселата Първа пролет, която всички очакват с голямо нетърпение и надежди за хубави дни.
Ще Ви покажа материали.
Сега ,,издалеко”, както казва народът ни, Ви предлагам един сценарий за рецитал, който преди време бях намерила .
С него може да отбележите пред ученици от друг клас или пред родiтелите за кратко Националният празник на България – 3 март.
Текстовете са подходящи за по-големи ученици- след 4 клас.
Mоже да ползвае само онези куплети, които са по -разбираеми за ученици от 4 клас. Като включите и патриотична песен или народна песен- така мисля, че и за децата, и за публиката ще е по-динамично и няма да става тягостно. Целта е да подчертая идеята на празника и да направим поклон пред героите. Да се подсетим, че свободата се пази, защото веднъж постигната – не се подарява отново! Включете малко картини, свързани с тази тема, а такива и то добри и затрогващи има много… Докатао децата рецитират- ще показвате на екран произведенията…
Може децата да направят и книжка с ръкописни преписи на текстове по темата. В час си разкажете за трудните моменти от живота на народа ни под робство и неугасващата вяра, че свободата ще бъде постигната. Споменете и имена на големи български революционери, дали живота си, за да живеем сега в мир.
А тук можете да изтеглите самия текст на рецитала и да го ползвате, както намерите за добре:
РЕЦИТАЛ ЗА ТРЕТИ МАРТ
Трети март ! Трети март !
Чакан празник , свята дата.
Трети март ! Трети март !
Ден рожден на свободата.
О , майко, аз видях тиранът,
който ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца,
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса !
От Дунава до Охрид , до Бялото море –
един народ нещастен под тежко иго мре !
В гори , в поля , в колиби , в долини и Балкан
днес видиш само ужас и чуйш едно ридание.
Навред тирани, тигри зли , лакоми за стръв.
И слабите убити ,и робите във кръв !
Села иззапостели , градища разрушени,
развалини димещи и черкви осквернени.
И челяди безбройни без покрив и без хляб,
които от мраз треперят и мрат от глад свиреп.
Момците на бесила, девойките в харема –
и плачове , и мъки , и ужаси големи !
Поклон на теб , граде , пепелище прашно ,
на борба юнашка свидетелство страшно !
Твойте чеда бяха силни в трудний час ,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашата история тури светло славо.
И ордите тръгват с викове сърдити ,
и “Аллах“ гръмовно въздуха раздира.
Върхът отговори с други вик : “Ура“
и с нов дъжд куршуми , камъни и дърве ;
дружините наши , оплискват с кърви ,
пъшкат и отблъскват без сигнал , без ред ,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи ,
и един враг повече мъртъв да положи.
Шипка ! Шипка ! Гръм се чуй ,
Гурко мина планината !
Радост , чудо беше туй !
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техните глави , коне и пушки……
И кат стискат им ръцете ,
викат от сърце :
Здраствуйте , братушки !
А стъпиш ли на Шипка – връх свещен ,
сложи цветя , коленичи смирено ,
че ти без този съдбоносен ден
не щеше да си българче родено !
ВСИЧКИ: Потомък наш , помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля , за да добрува,
България и днес на свобода !
Трети март ! Трети март !
В мир народът ни добрува.
Трети март ! Трети март !
Днес България празнува.
Гордей се , мой народе мрачни ,
сълзите си отрий сега :
имал си синове юначни.
Гърми , о , Стара планина !
Ах , вижте тая майка как плаче и пищи !
И стиска си детето на своите гърди
и от убийци грозни ,от острите им саби
се мъчи да го брани със своите ръце слаби
и дор не пада мъртва под удари безчет ,
не пуща от гърди си любимий се предмет.
Нека носим йоще срама по челото ,
синила от бича ,следи от теглото,
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор
нека ни отрича историята , века ,
нека е трагично името ни , нека.
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше хвърлят своя мрак ,
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупените окови и дирите студни
по врата ни още от хомота стар ,
нека таз свобода да ни бъде дар !
Пушкала екнат.Турци реват ,
в насипа налитат и падат , и мрат ; –
идат като тигри , бягат като овци
и пак се завръщат ; българи ,орловци,
кат лъвове тичат по страшний редут ,
не сещат ни жега , ни жажда , ни студ.
Щурмът е отчаян , отпорът е лют.
Три дни вече се бият , но помощ не иде ,
отникъде взорът надежда не види
и братските орли не хвърчат към тях.
Талазите идват : всички нащрек са !
Последният напън вече е настанал .
И днес йищ балканът щом буря захваща ,
спомня тоз ден бурен ,шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век !
ВСИЧКИ : Потомък наш, помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля ,за да добрува
България и днес на свобода.
Трети март !
Една обикновена дата.
Ден
обикновен –
и пъстър , и суетен.
Но в тоя ден напира по-сгъстен ,
по-остър вятърът на вековете.
О, тоя кървав вятър !
Тоя вой –
плющи и вие днес по всеки ъгъл
лъхти на леги и огън.
Иде той
на дъното на петвековен пъкъл.
Марицо ! Янтро ! Вий , потоци,
менете в песен ваший стон !
Да пеят птички , водоскоци ,
да пее целий небосклон !
За пръв път бистрата морава
съзира горд , юнашки бой
и българинът там със слава
се бий и пада , кат герой !
Какъв е тоз век страшен ? Какви са тез години ,
в кои дела такива се вършат пред очи ни ?
В кои тиранът волно играй с огън и с меч
и цял народ се треби чрез най – ужасна сеч ?
Каква е таз Европа , с човещина прочута ,
и зрителка спокойна на таз картина люта ,
коя не ще да викне със глас неустрашим :
Махнете се ,диваци ! Не щем да ви търпим !
В това подло време в балканските габри
войските хванаха Караджата храбри .
Той беше юнака с горещата кръв .
Караджата храбри ,във битките пръв ,
мъдрец във съвета , орел в планината,
на четата гордост , слава на борбата.
Чуйте ме , тирани ! ний сме племе младо,
искаме свобода , няма да се спрем,
ще се борим с вази , ще морим , ще мрем,
та пак да възкръснем ! Бъдещето цяло
аз го виждам ясно като в огледало ,
скоро ще да рухне зверската ви власт,
наближава вече големият час
за бой , отмъщение, за смърт , за свобода………
Нека ! Но ний знаем ,че в нашето недавно
свети нещо ново , има нещо славно ,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни , големи плодни ;
защото там нейде на върх планината
що небето синьо крепи с рамената ,
издига се някой див , четовен връх ,
покрит с бели кости и със кървав мъх ,
на безсмъртен подвик – паметник огромен.
Защото в Балкана има един спомен ,
има едно име , що вечно живей ,
и в нашата история кат легенда грей ,
едно име ново , голямо , антично ,
като Термополи славно , безгранично ,
що отговор дава и смива срамът ,
и на клетвата строшава зъбът .
Тогава Столетов , наший генерал ,
ревна гороломно : “Млади опълченци ,
венчайте България с лаврови венци !
На вашата сила царят повери
прохода , войната и себе си дори !“
При тези думи силни дружините горди
очакват геройски душмански орди
бесни и шумящи ! О , геройски час !
“България цяла сега нази гледа ,
тоя връх висок е : тя ще ни съзре ,
ако би бегали ; да мрем по-добре !“
Няма веч оръжие ! Има хекатомба !
Всяко дръво меч е ,всякой камък –бомба ,
всяко нещо – удар , всяка дума – плам.
Камъне и дърве изчезнаха там.
“Грабвайте телата“ – някой си изкряска ,
и трупове мъртви хвъръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк ,
катурят , струпалят като живи пак !
Българийо , за тебе те умряха ,
една бе ти достойна зарад тях ,
и те за теб достойни ,майко , бяха !
И твойто име само кат мълвяха ,
умираха без страх.
Когато казваш Шипка – прав стани ,
защото Шипка е за теб светиня ,
тя озарява миналите дни
и утрото на твоята Родина.
ВСИЧКИ :Потомък наш , помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля , за да добрува
България и днес на свобода.
И в този тътен глух чуй как ехтят
и как шибат на Паисия словата ,
как пей на баба Тонка там гласът ,
как Левски на бесилото се мята.
Изгаряш ти по своя кървав път ,
страна на мъките ,
родино моя ,
в която с непреклонна вяра мрат
чутовни и безименни герои.
Той там яви се ,че за свобода
да умре винаги е пръв –
и тъй позора на народа
уми го с буйната си кръв !
Перущица бледна , гнездо на герои ,
слава ! Вечна слава на чедата твои ,
на твоята пепел и на твоя гроб ,
дето храбро падна въстаналий роб !
О ,Шипка !
Три дена младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни ! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят , и кръв я залива .
И турците тръпнат ,друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели ,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик ,
героите наши , като скали твърди ,
желязото срещат с железни си гърди
и хвърлят се с песни в свирепата сеч ,
като виждат харно ,че умират веч…..
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат ,потопяват орляка юнашки……
И още миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
Стани пред подвига неизмерим
на хилядите храбри руски братя ,
дошли от Киев , от Ростов и Крим ,
за да загинат тук за свободата.
ВСИЧКИ : Потомък наш , помни тогава
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля, за да добрува
България и днес на свобода !
На теб Българийо свещенна
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна ,
на твойта жалост и тъга ,
на твойте сълзи и въздишки ,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченически ,
кой грей на твоето чело.
Вий паднахте с кураж и слава
във най – цветущата си възраст ,
вий паднахте с надежда здрава
в успех на светия кръст.
Слава теб ,че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сияйност.
Ти в борбата черна и пред турский гняв
издигна високо твоя свилен лев ,
и глава не клюмна , и меча не даде ,
и твойта светиня срамно не предаде ,
и нашата свобода ти я освети ,
и за толкоз жертви гордо отмъсти.
Бури подир бури ! Рояк след рояк.
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика “Търчете !Тамо са раите !“
“Идат “.Аз стреснах се .От ближния хълм
вятърът принесе шепоти и гръм.
Прах гъстък дигна се.Към нази препуска
с пряпорци развети конница руска…….
Пред подвига на своите деди
стани и се гордей , че са можали
топовете да срещат със гърди
и в оня бой велик са издържали.
ВСИЧКИ: Потомък наш , помни тогава –
що някога се би по тез места
и скъпа кръв проля , за да добрува
България и днес на СВОБОДА !
