Малтус (1766- 1834)

Малтус (1766- 1834) , потомствен аристократ , живее във времето, когато в Англия става индустриялен преврат и става свидетел на свързаните с него дълбоки икономически и социални промени в живота на британското общество.

Малтус се опитва да докаже че бедността и мизерията не са резултат от социални и политически институции и че промените в тези институции не могат да отстранят обществото. Малтус отстоява рентиерския интерес на поземлените собственици. Той обосновава необходимостта от митнически ограничения (житните закони) в/у вноса на зърното, опитвайки се да докаже, че тези мерки защитават отечественото земеделие и следователно и обществените интереси. Смята че са необходими за страната защото защитават националното производство на зърно. Ако те бъдат премахнати това ще се отрази неблагоприятно на производството и заетостта. Ниските цени ще са в противоречие с поземлената рента. Ще се намалят обработваемите площи, безработицата ще се увеличи.

Теория за народонаселението

Малтус става известен с теорията за народонаселението. Приносът на Малтус е че глобализира обществената значимост на демографския фактор, отреждайки му ролята на съдбата на човечеството и създава цялостна доктрина основана на закон.

Закон за народонаселението:

Народонаселението се ограничава от средствата за съществуване, актуален е проблема за бедността и оскъдността. Малтус счита, че законите, регулиращи природата са подобни на законите, регулиращи живота на животните и хората. Народонаселението се размножава, където средствата за съществуване растат, освен ако не го възпират мощни препятствия. Растежа на населението непрекъснато се ограничава от редица препядствия, които Малтус групира в 3 групи: обуздаване, пороци и нещастия.

Малтус се аргументира с едно изследване на демографския процес в Северна Америка в периода 17-18в. За период от 150г. сред изобилие от храни населението се удвоява на всеки 25 години. Изхожда от естествения стремеж на хората да се размножават с по-бързи темпове, отколкото нарастват количествата храни. Достига до извода, че когато населението не се задържа от никакви пречки то се удвоява на всеки 25г. и следователно нараства за всеки следващ 25-годишен период в геометрична прогресия. Но при намесата на мощни задържащи фактори днес населението не е толкова, колкото би следвало да бъде. Природата се намесва с болести ,епидемии, глад, бедствия… От особена важност са и войните, безработицата, динамика на цените на работната заплата…

Препятствията ограничаващи растежа на населението са два вида:

-задържащи (нравствено обуздаване, порок и нещастие)

-разрушителни ( пороци и нещастие )

Действие на препятствията

Действие на препятствията:

Когато населението започне да изпреварва наличните средства за потребление това засяга най-неимотната част от обществото. Броят на работниците надвишава възможностите за трудова заетост. Предлагането на труд надвишава търсенето на труд. Достига се до безработица. Оттук работната заплата спада. При това поради оскъдността на предметите за съществуване и нарасналото им търсене, цените на храните се покачват. Тогава се намалява работната заплата и поради високите цени на храните работниците и техните семейства изпадат в крайна нужда. Те са принудени да работят повече. Здравето им се влошава и продължителността на живота намалява. Браковете се затрудняват, поради което раждаемостта намалява. Растежът на населението намалява или дори спира. В същото време фермерите се възползват от евтиния труд, от изобилието на работна ръка и от високите цени на храните и включват в стопански оборот нови участъци земя. Търсенето на труд се увеличава, работната заплата също, производството на средства на живот нараства и се достига до изравняването на количествата средства за живот с броя на населението. Този кръговрат непрекъснато се повтаря.

Малтус счита, че закона за народонаселението има благотворно действие за развитието на обществото. Той е против законите за подпомагане на многодетните семейства, на бедните. Отхвърля форми на благотворителност и социални помощи. Пагубните последици от закона могат да се избегнат чрез нравствено обуздаване. Той счита, че най-безболезнено средство за спазване на закона е нравственото обоздаване, т.е. забрана на индивидуално ниво на вътрешна необходимост за задържане на нагона за възпроизводство със съответствие на индивидуалните възможности за обезпечаване на това възпроизводство. Като резултат ще се премахнат причините за войните, работната заплата ще се увеличи, продължителността на живота също. Смъртността ще намалее.

Икономически възгледи на Малтус

За стойността според Малтус. – Икономическите идеи на Малтус не се ограничават само с теорията на народонаселението. В друг по-късен негов труд „Принципи на политическата икономия” засяга един от фундаменталните проблеми на теорията за реализация на съвкупния продукт на нацията.

Той засяга проблема за стойността. Открива 2 основни несъответствия в трудовата теория за стойността на Д. Рикардо:

Обменът между работник и капиталист не съответства на принципа за еквивалентна размяна. Ако той се спазва обаче не би била възможна печалбата за капиталиста. Достига се до извода че или теорията не отговаря на действителността или закона за стойността непрекъснато се нарушава.

Но закона за ст-стта не може да се съчетае с фактът, че печалбата на капиталистите в реалния живот не се определя от стойността на стоките, а от размера на прилагания капитал. Както видяхме при Рикардо в отрасли с повече непосредствен жив труд и по-бързо обръщаем капитал, стойността, естествената цена и печалбата би трябвало да нарастнат. Но това противоречи на реалната пазарокапиталистическа действителност.

Малтус достига до извода,че ТТС е по-скоро изключение , а не правило. Той предлага теория за стойността, интегрираща участие на труда и капитала. Използва второто определение на Смит за стойността, определена от купуваемия труд. Приема, че купуваемия труд е мярка на стойността, но дава следното заключение – количеството купуваем труд измерва точно количествтото труд, изразходвано за производството на стоката (трудът, вложен в средствата за производство и непосредствения труд на работника) и печалбата за капитала.

В постановките си Малтус използва тези на Смит. Заключава че трудът притежава особеното качество да измерва стойността на останалите стоки. Използва фразата на Смит, че трудът е единствената точна, действителна и окончателна мярка. Стойността е оценката основана върху разходите за стоката, за купувача или жертвата която той трябва да понесе, за да придобие стоката. Това е трудът с който стоката се разпорежда.

В капиталистически условия, за да се стимулира капиталиста да влага капитала си, той трябва да получи печалба. Купувачът трябва да пренесе в жертва повече и да плати еквивалента на труда и еквивалента на печалбата.

Малтус извежда теорията си за печалбата от терията си за стойността. Съществуването на печалбата предварително се предполага в готов вид в рамките на стойността. Печалбата обаче е вън от труда, който я създава. Измерва се с външната мярка на стойността на труда. Малтус я разглежда още и като стойност породена в обръщението. Това е меркантилистична представа за печалбата и отчуждаването на стоките.

Възгледите на Малтус за работната заплата са свързани отново с труда. Той разглежда трудът като стока с вътрешна стойност. Оттук работната заплата е цена на труда. Споделя разбирането, че стойността на труда е постоянна, т.е. всяко количество труд трябва да има същата стойност както работната заплата, която се разпорежда с него. Свързва работната заплата със стойността на необходимите средства за съществуването на работника и неговото семейство. Разграничава действителна и нарицателна (парична) заплата. Той стига до извода ,че тя не зависи от изменението на стойността на труда,а с влиянието, к’ търсенето и предлагането на стоката труд , оказват върху стойността на средствата за съществуване, с които той се заплаща.

Търсенето и предлагането, които определят заплатата, Малтус поставя в зависимост от движението на населението и разстежа на производството на средства за живот. Достига до извода, че естественото равнище на работната заплата поради закона за народонаселението и закона за намаляване плодородието на нивите ще се сведе до минимални средства за съществуване.

поземлената рента

Според Малтус поземлената рента е прираста на средствата на земеделската продукция над производствените разходи и печалбата. Малтус признава, че причина за рентата е превишението на цената на земеделския продукт. Причини за повишението на цената:

1) свойството на земята да бъде накарана да дава повече продукти отколкото е нужно на производителите. Това е абсолютното плодородие на нивите. Без плодородие и излишъкът основата на рентата ще изчезне(рентата се явява ценообразуващия фактор в земеделието)

2) способността на предметите от първа необходимост сами да си създават търсене. Обяснението е в механизма, свързан с закона за народонаселението.

3) сравнителната оскъдност на най-плодородните земи е свързана с намаляване плодородието на земята и растежа на населението.Причината за въвличането в основния оборот на по-бедни земи е механизмът, задействан от закона за народонаселението (рентата става условие за производството и растежа за средствата за съществуване. ) Цените растат не до равнището на удовлетворяване на средната печалба, а докато не удовлетворят рентата.

Теория за реализацията и кризите

Малтус убеждава в необходимостта от рентиерско потребление за пазара.Печалбата при Малтус е надбавка на труда,възникваща в обръщението в резултат на отчуждаването. Малтус поставя въпроса кой я заплаща.Работниците не могат да бъдат отговора,тъй като могат да закупят само част от продукта.Ако се пристъпи към увеличаване на тяхната работна заплата,това също не е решение,защото се накърняват интересите на капиталистите – тяхната печалба ще намалее.Обмен между капиталистите също не е отговора, тъй като печалбата ще бъде загуба при покупката и обратно.

Изводът на Малтус е,че в едно общество само от работници и капиталисти пълната реализация не е възможна. Възможни са кризи на свръхпроизводство.Оттук платежоспособно търсене за тази част от печалбата,Малтус свързва с така наречените трети лица.Това са всички получатели на рента.Те не създават нищо,само потребяват.Без тях ще наблюдаваме свръхпроизводство и икономически кризи.

материал: Диляна Кръстева и Мартина Димитрова

https://prezi.com/1_icqjql0d0m/t-/