Уреден брак
В арабските страни подписването на брачен договор е задължително – за разлика от останалата част на света.
Арабските жени рядко се омъжват за мъже от други религии, защото могат да бъдат депортирани от страната си заради такъв брак. Мъжете се ползват с повече привилегии – те могат да се оженят за християнско или еврейско момиче. Но в този случай съпругата не получава гражданство, а при развод децата остават при бащата.
В повечето арабски страни има минимална възраст за сключване на брак, която е 18 години. В Тунис, например, минималната възраст е 18, но средната възраст на булките е 25, а на младоженците 30. Въпреки това, в някои развиващи се страни ранните бракове все още са популярни. В Саудитска Арабия и Йемен повечето момичета се женят преди 18.
Сватбени церемонии
Традициите варират в отделните страни, но навсякъде булката и младоженецът празнуват отделно.
“Мъжката” сватба може да се празнува в различен ден от “женската”. Като правило, тя е много семпла – чай, кафе, вечеря и разговори, с продължителност не повече от 4 часа. “Женската” сватба е доста по-разточителна и се празнува в зала със сервитьори и музиканти.
“Женската” сватба е повод за показване на диаманти, дизайнерски обувки и луксозни вечерни облекла, защото обикновено цялата тази красота е скрита под хиджаб и воал. Затова само жени могат да присъстват на това събитие. Мъжете са строго забранени. Обслужващият персонал също е само от жени – включително певци, фотографи, DJ. Ако известен певец е поканен на сватбата, той няма да види нито булката, нито гостенките й, защото ще пее зад екран или в съседната стая.
Посещението на съпруга се обявява предварително, за да могат жените да се покрият с абаи. Ако съпругът идва с братята или баща си, булката също се покрива, защото дори роднините на съпруга й не могат да я виждат.
В арабската култура е забранено да се подаряват вещи, свързани с алкохол, включително чаши за вино и шампанско. Обикновено се подаряват различни ръчно изработени произведения на изкуството, с които новата двойка да украси дома си. Подарява се и златна бижутерия, както и коприна.
Многоженство
Повечето бракове са моногамни. Не всеки арабски мъж може да си позволи няколко съпруги. Ислямът позволява до 4 жени, но всяка една от тях трябва да получи собствена къща, както и равно количество подаръци, бижута, внимание. Да имаш няколко жени е привилегия за шейхове и много богати мъже.
Първият брак е най-важен. Без значение колко жени има един мъж, първата му жена е “старша” и с най-голяма тежест и влияние.
Ако мъжът доведе нова жена, останалите трябва да я приемат. Те са длъжни да последват волята на мъжа, без да показват емоции. По правило всички жени живеят в различни къщи и не се срещат често.
Развод
Според старата традиция, мъжът може да се разведе с жена си, като повтори 3 пъти “Развеждам се с теб”. След това жената трябва да остане още известно време в къщата му, докато се разбере дали не е бременна. През това време мъжът може да си я върне обратно, като каже “Вземам те обратно”. Може да повтаря тази процедура до 3 пъти. След третия развод няма повече право да се жени за тази жена.
Съпругата може да поиска развод, ако мъжът не се грижи достатъчно добре за нея. Тези случаи се разглеждат внимателно в съда. В арабския свят мъжете изразяват любовта си не с цветя, а със злато и бижута. Съпругът трябва да води жена си по ресторанти, да й купува скъпи дрехи и подаръци. Ако има няколко жени, всяка трябва да получи равно количество подаръци и внимание.
В други случаи може да е много трудно за жената да получи развод, защото съдът по презумпция заема страната на мъжа.
Права на жените
Въпреки утвърдените стереотипи, арабската жена е много уважавана от мъжете. Тя не трябва да изпитва нужда от нищо.
Арабските жени са сред първите, които получават правото да се омъжват по собствено желание, да искат развод и да притежават собственост. Това се е случило още през VII в., когато останалите жени по света не са имали такива възможности. Ислямският закон разглежда брака като договор, който е валиден само ако и двете страни са съгласни. Освен това се признава и правото на жените да имат собствено имущество и да използват това, което са донесли в семейството или спечелили.
Веднъж седмично всички плажове, аквапаркове и козметични салони в ОАЕ са отворени само за жени. Мъже не се допускат.
Мюсюлманската съпруга обаче прави всичко с разрешението на съпруга си. Ако иска да отиде някъде, трябва първо да помоли мъжа си за разрешение.
Облекло
Жените трябва да скриват телата си под широки дрехи. Отдолу могат да носят всичко – миниполи, дънки, шорти. Но излязат ли навън, трябва да се покриват от глава до пети. Това е защото красотата им е предназначена само за очите на съпруга, а останалите мъже не трябва да я виждат. Изключение правят “женските” празненства и сватби, на които не се допускат мъже. Там жените могат да покажат дизайнерските си тоалети. Този обичай не се следва навсякъде, но в почти всички арабски страни жените трябва да си покриват поне главите.
Кувейт е единствената арабска държава, където жените могат да носят европейски дрехи навън. Все пак, те трябва да са умерени и благоприлични.
За разлика от Кувейт, в страни като Йемен и Судан все още се спазват старите традиции. Жените трябва да носят черни роби, които ги покриват напълно от глава до пети.
Образование и работа
Ако жената иска да получи образование, това не е забранено. Много момичета учат и в чужбина. В Йордания само 14% от жените са неграмотни. В ОАЕ 77% от момичетата учат в колеж и съставляват 75% от всички студенти в Университета в Ал Айн.
Домакинските задължения лежат на плещите на жената. Но в богатите страни те се изпълняват от прислужници, а основната функция на съпругата е да ражда и от глежда деца.
Има и възможности за кариера. В ОАЕ 2% от ръководните постове се заемат от жени, 20% от служителите в администрацията и 35% от работниците са жени. На стоковия пазар в Абу Даби 43% от инвеститорите са жени. В ОАЕ жените могат да заемат длъжността съдия и да работят към различни правителствени служби – например в полицията. В Тунис жените съставляват над 26% от парламента. Проблем е единствено, че в много арабски страни жената не може да отиде на работа без разрешение от нейния съпруг или настойник.
материал на 
