Най-голямата разлика между човешкото зрение и това на котките е ретината – слой тъкан в задната част на окото, който съдържа специални клетки наречени фоторецептори. Те конвертират светлинните лъчи в електрически сигнали, които след това се обработват от нервните клетки, изпращат се до мозъка и се превръщат в образите, които виждам.

Има два вида фоторецепторни клетки, наречени пръчици и колбички. Пръчиците са отговорни за периферното и нощното зрение. Те засичат яркост и нюанси на сивото. Колбичките отговарят за дневното зрение и възприятието на цветовете.

Котките (и кучетата) имат голяма концентрация на пръчици и по-малка на колбички. При хората е обратното, затова ние не виждаме толкова добре в тъмното, но пък различаваме по-добре цветовете.

На долните снимки ще видите съпоставка между човешко и котешко зрение.

Зрително поле – Това се отнася до пространството, което може да бъде видяно, когато очите се фокусират върху една точка. Котките имат малко по-широко зрително поле от 200 градуса, в сравнение със 180 при човека.

Яснота – При хората нормалното зрение е 20/20. При котките то може да е от 20/100 до 20/200, което означава, че котката трябва да е на 2 метра, за да види ясно това, което човек обикновено вижда от 20 метра. Затова долното изображение е толкова размазано.

Цветове – Погрешно схващане е, че котките не виждат цветно, а разграничават само нюанси на сивото. Хората притежаваме три вида колбички, които ни позволяват да виждаме червено, зелено и синьо. Но и котките притежават три вида колбички. Разликата е, че при тях зрението е като при човек далтонист. Те различават нюанси на синьо и зелено, но червеното и розовото е объркващо. Изглеждат им повече като зелено, докато лилавото пък за тях е като нюанс на синьото.

Освен това котките не виждат цветовете толкова наситени, колкото нас.

Дистанция – Котките изглежда са късогледи, което означава, че не различават добре далечни обекти. Способността да виждат наблизо е необходима за добрите ловни способности.

Нощно зрение – Котките може да не виждат детайли и добри цветове, ни ни превъзхождат в тъмното, защото пръчиците в ретината им са много повече. В резултат на това те виждат само с 1/6 от количеството светлина, което в необходимо на човека.

Котките притежават и специална структура зад ретината, която подобрява нощното зрение. Тези клетки са нещо като огледало, което отразява светлината, преминаваща между пръчиците и колбичките обратно и дава възможност на фоторецепторите да доловят повече детайли при по-малко светлина. Именно затова очите на котките „светят“ в тъмното.