Самодивите

images (1) И до ден днешен съществуват вярвания сред българското население по различни места из страната в митичните несъществуващи духове наречени самодиви. Те с подобните им названия, вили или самовили от българския фолклор и славянската митология са красиви горски женски духове имащи човешки облик, които са родствени на юдите и вилите.
Освен към тях има и вярвания и в тяхна разновидност ”юди”, които са грозни, стари и зли. Във фолклора има запазени и много приказки освен за самодиви и за вампири, върколаци, таласъми и караконджоли. Самодивите в нашия фолклор винаги са свързани с образа на страшни, грозни и злосторни. От 13-ти век датират първите писмени записи за тях.
Етимология на думата самодива

В езика на различните народи се произнася по различен начин, а в някои и по близък пи звучение. Vila – Сомавия, Самодивам вила, самодива на български; на сръбски, хръватски, словенски, словашки Vila; на полски – Wila. Във вярванията и фолклора на южните славяни, както и някои словаци, това е женско митологично създание, надарени главно с положителни свойства. Тя обаче може да отмъсти на човек за злото, което е причинено на нея, което я приближава до богинята и частично до русалката.
Другата често използвана дума за самодиви е вила (самовила, морски пани, лихоплеси) – женски духове, облачни девици. Вили произлиза от думата вит, а лихоплеси – плетка от лико например – оплитане на жизнените беди и смъртта.

Те са родствени на лебедовите девици, с моряните (според митологиите на някои народи), дъщери на морски цар. Отнасянето им към стихиите е за въздуха.

Къде се срещат?

В славянските легенди, кралят на птици орелът живее на дъба, а самодивите могат да живеят в дъбовите гори и змейове гнездят на най-големите дъбови дървета, които се борят с халите.

Самодивите обитават планински върхове, гори и води и затова се различават в планината, гората и водата. Вилата е свързана с лебедовите момичета, които постоянно се къпят в езера и извори. За вилите, които се скитат през горите и горичките, се казва, че имат кози крака и копита на коне. Вилите не винаги яздят на великолепни самодивски коне, понякога се движат върху гърба бърз елен, които са обяздени и задвижвани от змии, т.е. мълнии.

Как изглеждат?

Самодивите изглеждат като стройни очарователни момичета (рядко грозни) с дълги (понякога до земята) висящи коси и крила. Облечени в дълги магически рокли или корици, под които крият краката си. В техните плитки е тяхната сила и дори самият живот; телата им са нежни, прозрачни, леки, като тези на птица, очите им блестят като светкавица, гласът им е приятен, сладък. Самодивите имат криле, летят като птици.

Южни славяни

Според поверията на южните славяни, краката на самодивите са като на козите, конете или магаретата – с копита. Те ги закриват с дълги бели дрехи., лекуват хората, особено мъжете, по приятелски начин, като помагат на обидените и сираците. Ако самодивата е ядосана, тя може строго да наказва, дори да убива с един поглед. Те могат да излекуват, да предсказват смъртта, но самите те не са безсмъртни.

Самодивите могат да летят като птиците, живеещи в планините. Те са притежавали кладенци и езера, имали са възможността да „заключат“ водата. Ако загубят крилата си, те губят способността си да летят и стават обикновени жени. Това често се е използвало от младите мъже. Те хващали крилата им от раменете им и после ги вземали за съпруги. Но такъв брак никога не свършвал добре. Рано или късно самодивата със заблуди и с хитрост си вземат крилата и отлитат. Децата, родени в такъв брак често биват изоставени от бащите си. Но понякога майката може да вземе детето с нея.

Според българските вярвания самодивите се виждат предимно през пролетта и лятото, понякога – от Благовещение до Възнесение, те обичат големите празници, особено Великден.

Култът на самодивите и връзката им с кладенците са известни от български източници от 13-ти век, където се наричат „Самовили“ и се считат за момичета, които са умрели без кръщене.
В българската народна поезия се споменава за юди – самодиви, които се отличават с враждебни нагласи към хората. Първоначално думата „Юда“ е имала различни значения: силни, коварни, нехайни, опърничави, злонамерени по отношение на волята. В последствие, юда е станала синоним на вила самодива, сомавия. Поради българското съзвучието има смешение на юда и юди, която служи като претекст за изолирането й в независима фигура на фолклора.

Западните славяни

В западните славянски територии самодивите са описани като мъртви момичета, които не могат да си почиват в мир и са в състояние да причинят вреда на онези, които са ги обиждали през живота им с руските русалки – удавени жени и украинските мавки. Думата мавка (навка) произлиза от общата славянска дума ”нав”, което значи смърт, мъртво тяло.

През 19-ти век самодивите са описани от германския поет Хайнрих Хайне, като призраци-танцьори на момичета, които са починали преди сватбата. Те могат да се срещнат през нощта и да изчезнат в зори. Облечена в сватбена рокля с венци и пръстени. Ако срещат млад мъж на голям път през нощта, те го привличат в танц със смях и чар, а танцьорът умира. Хайнрих Хайне ги свързва с елфи (феи) и баканци. Той пише, че тази легенда е от славянски произход.

Славянски вили, русалки и др. Булаев и Афанасиев ги сравняват с немски елфи и валкири.

Как се държат (поведение)

В балета „Жизел“, херцогът се преоблича като селянин и се влюбва в селянката Жизел. След като научава истината, тя се побърква и умира. Повеличтелката на вилите (самодивите) (в либретото се използва немски правопис Wilis «вилис“) по име Мирта, забира при себе си Жизел и я прави самодива. Те почти не загубили херцога принца (херцога), но той бил спасен от колосален звън. В случая на Теофил Готие, когато търсил историята „Жизел“, е бил вдъхновен от един фрагмент от „Зимна приказка“ на Хайнрих Хайне, в която поетът разказвал немска или славянска легенда за едно момиче, което не може да почива в гроба си, защото е умряла в навечерието на сватбата си.

В операта на Пучини „Уили“ (известна още като „Вили“, „Фея”) се разказва историята на едно момиче, което е починало в навечерието на сватбата, и как тя станала вила (самодива). В операта самодивите могат да причинят буря и да повлияят на времето. Либретото на операта се основава на едноименната история на Алфонс Кар.

Обичаи и нрави на самодивите.8qn2qcvhwy3s9pwh3sy
Някои самодиви живеят според митовете на небето, а други на земята. От небето небесните самодиви слизали само понякога, за да изпълнят Божията воля. Освен това има полски и планински самодиви. Планинските пазят владенията си и не дават на никой на влиза в тях, да им нарушава спокойствието и тишината. Полските самодиви се различават по това, че вземали данък тревнина: от музиканти, от свирачи, хороиграчи, песнопойци. Те обитават планинските усои и дивите тъмни гори, под стари големи дървета, изоставени колиби или в тъмни пещери.

Те обичали да излизат навън през нощите и се скривали при пропяване на петлите. Сутрин се събуждали късно и се къпели в близките реки и езера. След къпането русокосите женски духове се събирали по горските поляни и пеели, веселели се, лудували и играели своите самодивски хора. Тези езически хубавици освен това почитали християнските празници и наказвали всеки който не ги почита. Те ги ослепявали, похищавали или убивани.
По пладне си правят софрите, а който минел през техните места се разболявал. Обядът самодивите правили в полето, където има дребна трева или много гъби. Те се хранят с мед, бял хляб, ошав, ябълки, червенки гъби, бяла медовина, червени брекини, а лой и свински не ядат.

Хората не смеят да косят тревата по самодивските ливади и не смеят да се движат по техните места нощем. Самодивите ги наказвали с болести, ослепяване или изчезвали безследно. В България се срещат няколкостотин места, които с наричат Самодивско кладенче, Самодивска поляна, Самодивско хоро и т. н. Там, където играят самодивите трева не никне.

Местата, по които самодивите живеят, веселят се, играят и се хранят не са чисти. Това са ниви, воденици, запустели църкви, мостове, воденици, на синор, на нишан, на чешми и кръстопътища. На такива места не трябва да се уринира (човекът може да се разболее), да се спи и да се оставя дете.

Вечер при мръкване самодивите отивали да се къпят в реките и езерата и се събличали, да си перат дрехите като ги оставя;и да съхнат на лунна светлина и ги пазели да не ги открадне някой.

Легенди за самодиви, истории и разкази.
За самодивите се казва още, че се побратимявали с мъже и юнаци, когато има направили добрина. Те започвали да стават техни покровителки и да има раждат деца. Според легендите от тях се раждали славни юнаци. Например Секула, а Крали Марко бил откърмен от самодива, според легендата.

В булата (сянката й според митовете) и дрехите на самодивите имало магическа сила.

За срещи със самодиви се заговори още миналия век през 70-те години в Еленския Балкан. Тогава местен човек загубил зрението си постепенно. Много хора в напреднала възраст в този край имали проблеми с очите си и това подклаждало тревогата от срещата със самодиви. Споменатият човек посетил баба Ванга да я пита за зрението си, а тя го попитала кога е видял самодивата. Това стреснало човека и той признал, че е видял облечена в бяло жена, когато прибирал стадото си.
В този район на страната, често се случвало възрастни хора да губят зрението си за кратко време. Тогава все някой се намирало да припомни коя може да е причината. Най-стряскащото е, че при преглед на лекар не можело да се открие от какво се е получило. Поради това се е загнездило в съзнанието на хората, че самодиви са причинили увреждане на зрението на пострадалите.

Във видинските села също се носят легенди за самодиви. Преди 7-8 години жители в района обявили, че пак са се появили самодиви. Според техните схващания, те излизали по време на есенното равноденствие и танцували. На село Шишенци според тях били нанесени най-много вреди. Боят на починалите там започнал мистериозно да се увеличава и да селото да се обезлюдява. Вечер хората чували викове, имало и странни случаи. Петима мъже изчезнали безследно за няколко години. По-късно двама от тях били намерени, но не помнели нищо за периода на тяхното изчезване.

И до днес хората от видинските села се страхуват да са извън домовете си, когато се мръкне. В горите също ги е страх да ходят. Един овчар закъснял една вечер и забелязал самодивско хоро край Бънчовата чешма. Той разказал това на своите съселяни и те отишли на другия ден да видят мястото и видели, че тревата там била отъпкана.

През 1995 г. един животновъд попаднал в една природна стихия, която била придружена от женски смях. Както нямало вятър през деня, изведнъж се завихрил вятър наподобяващ торнадо за 10 секунди. Той отнесъл овцете му и човекът повече не успял да ги открие.
Животните усещали присъствието им и се държали странно при определени обстоятелства. Кучетата пощурявали и виели и лаели доста продължително време.

Всички тези съвременни и стари истории свързани със самодиви и други духове, напомнят на свръхестествените прояви на НЛО, полтъргайсти, природни аномалии и други подобни от този род. Съвременното обяснение от Библията за тези неща е, че това са прояви на духове (паднали ангели, демони), за които пише в Библията.

Според пророчеството те ще зачестяват и ще ставаме свидетели на това по различни краища на света. Те са и белег в кое време живеем – последното преди края на света, защото е писано, че ще се увеличават свръхестествените сатанински прояви и чудеса в различни места по света и в различни сфери на живота.

Подобни прояви могат да бъдат част от измамите, които ще сполетят света и затова трябва да се чете и изследва Библията, за да се предпази от тях човек, за своето спасение и за да има знание по духовните въпроси.

Самодивите в българския фолклор.
На митичните самодиви, самовили, юди и орисници са посветени песни със значителен брой. Техните основни сюжети са:

самодивите убиват овчар, а стадото му разпръскват, след като предварително са се надсвирвали;
отвличане на девойка;
рекет над селяни, за да не разрушат селото им;
бой на самодива с юнак за контрол над земите и водите.
Срещи с известни истински самодиви.
Според митовете за самодивите, сред тях има повелителки на хората според отделните категории.

Дена е на ратоборците юнаци;

Стана е посестрима на кавалджиите и свирците;
Радка – на пастири и овчари;
Смита – на горите и дърварите;
Магда – на билкарите и билкарките;
Има и други имена на известни самодиви – Ангелина, Ирина, Стойна, Вида Баздаржийка, Гермеруда, Гюра, Гюрка.
Предпазване.
Легендарните самодиви са красиви женски духове
Легендарните самодиви са красиви женски духове от нашата и европейската митология.

Хората при срещите си със самодиви малко настиват, боледуват от епилепсия и други хронични болести. Някои растения са наречени самодивски – бръшлян, имел, хвойна, здравец. В пиринския край има поверие от дрехата да се оставя конец, когато се берат тези билки. Според преданието юдите в тези билки ще си отмъстят. Някои дървета са наречени също самодивски – с голяма сянка, стари и високи като топола, дъб, бук и орех. Под тях се събирали и играели самодивите, а те живеели на бук, според митовете. Затова той не се внася в къщи и не се гори.

Самодивите можели да бъдат прогонени от ясен и явор. Има и забрана да не се изговаря името на самодивите при запален огън, тъй като според поверието те или други духове можели да дойдат. И пред малко дете също не се говори за самодивите. Срещу тях се препоръчва да се слага в дрехите чесън, змийска кожа, кост от починала жена, пепел, ципа от новородено, тамян, също и да не се прекръства човек, да не се пали цигара или огън. Самодивите не виждат хората, които носят тези предмети.




Сподели :) Share on FacebookPin on PinterestShare on Google+