Гърците и Римляните са емблематични с провеждането на игри. Навсякъде из техните империи се строели арени, на които се организирали всякакви игри за забавление от състезания с колесници до смъртоносни гладиаторски битки. Съществуват данни , че те играели и вид футбол, наричан от гърците “episkyros”, а от римляните “harpastum”, като целта и на двете е овладяването на топката.

“Harpastum” идва от гръцката дума “Harpazein” , която означава “хващам”. Топката била малка с големината на грейпфрут и твърда, тъй като била пълна с пясък.

Кожена футболна топка през 20-ти век

В средата на 20-ти век настъпва малка промяна в производството на футболни топки. Естествената кожа се превръща в единствения материал, използван за изработването им, като в повечето случаи биват разделяни на по 12 или 18 панела. И двата случая образуват шест-странен куб със заоблени страни /разработен от Джоузев Прейси/. При варианта с 12 панела, 6 от страните на куба са добре съединени и съставляват две половини, а при варианта с 18 панела (комбинирани по 6 панела), образуват 3 елемента.
След 1920 производителите започват да използват здрава платнена тъкан от вътрешната страна на топката, за да се предотврати разтягане или промяна на формата ѝ. За подобряване на водоустойчивостта ѝ се добавя водоустойчив материал или синтетична боя.

До 1930 година всички кожени панели били ръчно изрязвани и независимо от уменията на шивачите, винаги съществувала възможност за разминаване на размерите им. През 1930 г. производителите създават машини със специални режещи остриета, чрез които процеса на изрязване се ускорява и стандартизира. На ръка, с помощта на шило биват изработени дупчиците за бодовете на панелите.

Недостатъците на кожата

Усещането за игра с чисто нова кожена футболна топка би могло да бъде потвърдено от всеки играл с такава, но и кожата имала своите недостатъци. На първо място не би могло да се каже колко дълго би продължило това “перфекто усещане. Ако кожените панели се разтегнат би могло да се промени формата на топката, но по-големият проблем представлява абсорбцията на вода.

Въпреки разнообразието на покритията импрегнирани върху кожата, тя оставала водо-адсорбираща и в условия на силен дъжд по време на мач, към края топката можела да тежи с 25% повече отколкото в началото на играта, което оказвало негативен ефект върху контрола ѝ върху терена и създавало дискомфорт на повечето играчите. Подшитите от вътрешната страна платнени нишки, които предпазват топката от промяна на формата и размера ѝ, често били твърде стегнати, което я правело прекалено твърда и неадаптивна за играчите.

Кожата е естествен материал и въпреки обработката на дебелината ѝ, биха могли да се появят някои несъвършенства. Поради лошото качество на естествената кожа в след военно време и на двете английски първенства по футбол през 1946 и 1947, топката се спуква.

Гаранция за качество

“FIFA Quality Programme” представлява програма за тестване на футболни топки в лабораторни условия. Производителите могат да получат престижните сертификати за качество FIFA QUALITY PRO и FIFA QUALITY, които се издават след извършване на строга процедура и провеждане на редица тестове.
Тази програма за оценка на качеството се извършва в лабораторна среда, която пресъздава дори по-тежки условия от тези, които са по време на една нормална игра. Само преминалите тестовете успешно футболни топки, могат да се сдобият със знака за качество на асоцияцията FIFA QUALITY или дори по-високата степен FIFA QUALITY PRO.
Всеки от най-известните професионалисти до деца, който по време на игра се е докоснал до изключителното качеството на футболни топки със знак от FIFA, не би искал да я замени с друга (без такъв сертификат).

Как една топка получава знак на FIFA?

Една топка трябва успешно да премине през 7 теста. Тестовете измерват теглото на топката, обиколката ѝ, закръгленот, способността ѝ за отскачане, водоустойчивост, загуба на налягане и промяна на формата и размера.