Новина от това лято е, че банките нямат нужда от парите ни. Толкова открито не ги искат, че спряха откриването на депозити. Официално го обявиха три от големите институции – УниКредит Булбанк, Райфайзенбанк и Банка ДСК. Пощенска банка прави реверанс само към пенсионерите, на които разрешава откриването на срочен депозит. Останалите са „въздържали се“, но на всички спестители отдавна е ясно, че ползват банката просто като трезор – да им пази парите на сигурно място. Практически спестяванията не носят никаква доходност.
Какви са алтернативите пред спестителите, след като големите банки вече не откриват депозити? Още по-неизгодни е краткият отговор. До изтичане на срока на старите депозити те не се пипат. Но на датата на падежа
от там ще ви предложат няколко възможности, обяснява банковият анализатор Десислава Николова. Едната е парите автоматично да минат в обикновена разплащателна или в спестовна сметка. И двете обаче имат месечни такси – по 2-3 лева. Няма нужда да отбелязваме, че лихвата и при тях е кръгла нула. Най-често служителите в офиса оферират на клиентите си спестовна инвестиционна сметка, което означава инвестиция във взаимен фонд, посочва Николова. Хората, свикнали да трупат пари в банката, обаче са с по-консервативен профил и често това им звучи доста екзотично и непонятно. За тях има оферта за инвестиции в консервативен и нискорисков фонд – обикновено парите се влагат в дъpжaвни цeнни книжa, oблигaции и възмoжнocттa дa зaгyбите част oт тях e мнoгo мaлкa. И да спечелите – също. Отгоре на всичко и тук има съпътстващи такси – например за управление, покупка или продажба на дялове, за изтегляне на средства и т.н. Важно уточнение е, че парите, вложени в такива схеми, не са гарантирани от държавата чрез Фонда за гарантиране на влоговете.
Други банки предприеха стъпки дори към ограничаване на наличностите в разплащателните сметки. Пощенска и ПИБ уведомиха клиентите си, че въвеждат “такса съхранение” на парични средства над 400 000 лева. Те ще “дялкат” с 0.7% нa гoдишнa бaзa сумата над тази граница.
От хипотезата, че хората ще изкарат парите си от банките, се надяват да се възползват брокерите на недвижими имоти. Българинът е свикнал или да трупа депозити, или да купува недвижимости. И по ръста на новосключените ипотеки и бясното строителство в големите градове можем да съдим, че са на прав път.
Дребните спестители, които наистина цял живот са събирали стотинка по стотинка, ги теглят. Но не за жилища и селски къщи, а за да посрещат ежедневни нужди. Процесът стана ясно отчетлив в последната година на COVID кризата. По данни на БНБ за второто тримесечие на 2021 г. депозитите до 10 000 лв. намаляват, като най-съществено е намалението в подгрупата на сумите до 5000 лв. Те се стопяват с почти 115 000 броя спрямо първото тримесечие, а в стойностно изражение – с почти 140 млн. лв.
Към края на месец юни по банките „спят“ 96,77 млрд. лв. Близо 64 милиарда са спестявания на домакинствата, а 29 милиарда – на бизнеса, става ясно от данните на БНБ.
материал на Марица.бг
