Каквото и да правим, където и да се намираме, каквито и да сме – късмет ни е нужен винаги. Не обичам да казвам „винаги”, понеже в тази Вселена на огромни количества вероятности „винаги” не съществува. Не съществува и „никога”. Но след като тези понятия са измислени като такива, макар и абстрактно, то явно някой отнякъде е почерпил информация за тях. В такъв случай излиза, че всъщност, противно на горното ми твърдение – „винаги” и „никога” си съществуват. Което отново ни докарва до вечно нужния късмет. В горното изречение има всъщност три понятия: „КЪСМЕТ”, „НУЖДА” и „ВИНАГИ/ВЕЧНОСТ”.
Какво е късметът? Той има безброй много лица /и други части/. Това е да тръгнеш да изпит с мъгляво очакване да вържеш три и да получиш шест. Или да се надяваш, че ще спечелиш хиляда лева, а да спечелиш десет хиляди. Да се надяваш, че петдесет души ще прочетат какво им пишеш, а да се окажат петстотин или пет милиона. Да тръгнеш да търсиш изгубения си портфейл, в който има петдесет лева /без документи/, а да намериш по пътя златна мина. Да се надяваш да срещнеш любовта, а да се натъкнеш на Голямата Любов.        Късметът не е свързан единствено и само с някаква надежда или намерение, които се увенчават с многократно повече от очакваното. Той често се появява без изобщо нищо да очакваш, без да се надяваш, без да действаш в съответната насока. Както пишат великите мислители – той ти каца на рамото, понякога без да си си мръднал пръста. Късметът е непредсказуем, да. Можеш да го коткаш до безкрай и той все да ти убягва, като недостъпна девица, а може да не знаеш за неговото съществуване и той/тя да реши да ти покаже КОЙ Е! Може би неслучайно народът е казал: „роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет”. Хазартът – нещо, базирано на късмета, на неговото, може би, познаване. Кой познава късмета? Може би не е познаване, по-скоро знаене за неговата природа и използване на тази природа с цел забогатяване. Забогатяване на тези, които организират хазарта. При играещите – това е статистически доказано – най-често нещата излизат на загуба, много рядко – на нула. Но въпреки това играещите не могат да се откъснат и продължават да играят и играят. Всяка загуба ги мобилизира, а всяка печалба ги кара да се чувстват сигурни да продължат. Изобщо – отвсякъде юг. Юг за хазартните босове. Но не това е важното. От положението на нещата при хазарта, може да се предположи, че късметът е неразривно свързан с ВЯРАТА и НАДЕЖДАТА. Заформи се една хубава, направо християнска троица – Вяра, Надежда и Любов. Любовта не я бяхме споменали, но тя е по подразбиране. За хазарта става дума. И изобщо за всичко, което превиш или не правиш. Без Любов не може да се направи нищо – и това не е двойно отрицание, което да се превърне в потвърждение. Това си е наистина двойно отрицание. Макар че Вярата, Надеждата и Любовта, разбира се, не са открития /ако може да се нарекат така/ на християнството – всеизвестно е, че всички светци от християнския „пантеон” имат за основа езически божества или сили, а езическите пък от своя страна се основават на още по-древни божества, за които не сме и чували, тъй като писаната история е едва от няколко хиляди години, а е видно, че хора и цивилизации е имало много преди това. Може би неслучайно София – Мъдростта, е майката на мъчениците Вяра, Надежда и Любов. Може би, връщайки се на късмета, с който свързваме тази свещена Четворка, Божествения Промисъл идва да ни каже, че за да имаме късмет, за да хванем в наша полза късмета, е добре освен вяра, надежда и любов, да притежаваме и използваме и мъдростта.

При всички народи, вярвания, религии е имало и има богове на късмета.

   При славяните – ДОЛЯ/СРЕЧА – богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване – МАКОШ. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки – веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек.

Друг славянски бог е БЕЛОБОГ, БЯЛБОГ, БЕЛУН. Той е едно от архаичните божества. Това е богът на светлината, носителят на доброто, на щастието и късмета, на плодородието и изобилието. БЕЛБОГ е абсолютен противовес на мрака, на злото, на нещастията, на всички отрицателни явления и емоции. Вероятно в началото той е божество от особена важност, свързвано с древната славянска космогония. Той е един от световните демиурзи и изначален противник на бога на злото – ЧЕРНОБОГ. С времето и развитието на езическите вярвания той постепенно губи своята важност, макар да се запазва уважението към него. В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог ДАЖБОГ. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните вярват, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитат, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва.
В древноримските вярвания представител на късмета е Фортуна. ФОРТУНА  богиня на щастието и късмета едно от най-почитаните божества от римляните и италийците. Считало се, че от нея зависят не само хората, но и боговете. Първоначално богиня на реколтата (от глагола ferre, “нося”), майчинството, жените. Впоследствие,  благодарение на влиянието на култа към Фортуна Примигения (“първородна”), почитана в град Пренесте, Фортуна става богиня на съдбата, щастливата случайност. Фортуна била изобразявана с рога на изобилието и весло, като кормчия на човешкия живот. Понякога на кълбо или колело (символ на изменчивостта на човешкото щастие). Тя била изобразявана на монетите на всички римски императори.
В будизма – Седем бога на щастието. Един от тях е ХОТЕЙ /или Будай/, познат като Смеещият се Буда. Той е интерпретация на Бодхисатва Майтрея, за когото се предсказва, че ще е следващият Буда. Във фолклорната култура Будай е широко ценен заради щастието, изобилието и мъдростта, които излъчва. Според много разпространено народно вярване, ако човек го потърка по коремчето, това ще му донесе богатство, добър късмет и просперитет.

 В Индия късметът се свързва с боговете ЛАКШМИ и ГАНЕША.      Празникът Дивали в Индия е много интересен пример за почитане на боговете на късмета. Индийският народ празнува Дивали всяка година в края на октомври или началото на ноември по време на новолуние. Този ден символизира победата на доброто над злото, на светлината над мрака.

Дори в пълен мрак добротата и любовта в сърцата на хората могат да надвият всяко зло и да озарят всяко кътче, тъй като според източните вярвания любовта е светлина.    На този ден индийците осяват пътя към дома си с безброй малки светлинки, за да могат чрез тях богинята Лакшми и бог Ганеша да намерят къщите им и да ги благословят.    Ганеша е бог на късмета и на всички добри начинания, той премахва всички пречки по пътя на хората. Той е почитан не само от индуистите, но и от “друговерците”. Нито едно начинание в Индия – пътуване, нов бизнес или сключване на брак – не започва без принасяне на дарове в чест на Ганеша. Той е и бог на знанията и на различните умения, затова дори учителите в първия учебен ден карат възпитаниците си да отправят молитви към божеството и едва след това започват да преподават урока. Лакшми пък е богинята на щастието, плодородието и най-вече на богатството. Затова на Дивали много индийци опитват късмета си, залагайки големи суми на хазарт. Тогава дори и бог Шива хвърля зарове със съпругата си Парвати.    На Дивали даже е задължително да се играе комар, защото има поверие, че тези, които отказват да залагат, в следващия живот ще се преродят като магарета.     Това обаче е най-вече празник на семейството. На Дивали домовете се почистват из основи, защото Лакшми и Ганеша не влизат в мръсните къщи. Хората се обличат с най-хубавите си дрехи и пекат сладкиши. Но най-важното да не се допуска злобата, омразата и завистта да завладеят сърцата ни. Добротата и обичта трябва да озаряват душите на всички хора.     По този повод в индийската митология има легенда. Тя разказва за един брахман, който бил толкова беден, че не могъл да изхранва семейството си. Веднъж в пристъп на отчаяние той решил да сложи край на живота си, като се удави в близката река. Когато отишъл при реката, брахманът видял на брега й Лакшми и Ганеша да играят на зарове. Когато богинята забелязала бедния човек, попитала го кой според него ще спечели играта. Беднякът заложил на Лакшми, а тя толкова се зарадвала, че му подарила една златна гривна. Брахманът я приел с радост, но когато се навел над реката да пие вода, гривната паднала във водата и една риба я глътнала. Беднякът, натъжен, се прибрал вкъщи с празни ръце и не казал нито дума на жена си за случката с двете божества. А на следващия ден отново отишъл на реката и видял Лакшми и Ганеша да играят. Богинята на богатството пак попитала човека кой ще спечели, а той пак заложил на Лакшми. За отплата поласканата богиня този път му подарила златната си огърлица. Брахманът я приел с усмивка и се отправил към дома си, щастлив, че ще може да нахрани семейството си. Докато вървял обаче, един орел сграбчил огърлицата в ноктите си и отлетял. Човекът се прибрал с празни ръце, без да обели и дума пред жена си. На другия ден случката се повторила. Сега Лакшми изсипала пред човека цял куп несметни богатства. На път към дома обаче разбойници го нападнали и го ограбили. Той отново се прибрал при семейството си с празни ръце, но този път решил да разкаже всичко на жена си.    Когато чула патилата на съпруга си, жената го посъветвала на следващия ден да заложи на бог Ганеша. Така и станало. Когато мъжът заложил на Ганеша, божеството се почудило защо залага на него, когато няма какво да му даде. Но все пак богът на късмета благословил бедния човек, дал му една жълтица и му заръчал да отиде на пазара и с нея да купи първото нещо, което види. Брахманът приел заръката и си тръгнал. На път към дома си той срещнал търговец и с подарената жълтица купил от него една риба. Когато беднякът занесъл рибата на жена си, тя се ядосала и я хвърлила на покрива на колибата им. На слънчевата светлина рибата заблестала и привлякла към себе си същия орел, който по-рано отмъкнал огърлицата от ръцете на бедняка. Птицата пуснала накита, за да вземе рибата, и тогава от корема на рибата изпаднала златна гривна. Това била същата риба, която преди дни глътнала златната гривна на брахмана. В същото време обаче в дома на брахмана дошъл един просяк, който помолил домакините да му дадат пари, за да си купи хляб. Духовникът се смилил над нещастния просяк и му дал накитите си, които току-що късметът му върнал. Оказало се обаче, че окаяният просяк всъщност бил самият бог Ганеша, който се преоблякъл като бедняк, за да провери докъде стигат милосърдието и добротата в сърцето на брахмана. Когато разбрал, че душата на бедния човек е озарена от светлина, Ганеша го благословил и го направил богат.    Затова на Дивали се почитат и двете божества: Лакшми – на богатството, и Ганеша – на късмета. Защото без късмет няма и богатство. Стана много дълго. Може да бъде и още по-дълго, разбира се. Но е време за едно обобщение.    Живеем във време, в което одухотворяването на околната среда е сведено до нула. Преди време хората са виждали присъствието на Духа във всичко. По същия начин те са видели къде обитава и витае и Духът или Богът на Късмета. Съответно са знаели къде да го търсят, как да го намерят и най-важното – по какъв начин да се възползват от благата, които дава. Можем само да се поучим от тях.

Все пак на съвременните хора им е дадена интуицията. Дори да не видят пряко, че „Да, ето това е Късмета!”, те могат да усетят къде е и кой е и да го пуснат да действа. Могат да „чуят”, че късметът им чука на вратата и да му отворят. Трябва им само малко повечко вслушване във вътрешния глас и малко повече доверие в него.

На всеки, прочел тези писания, желая Късмет! Това е и един вид малък експеримент. Нека всеки, който прочете това, ей така, на майтап, да изиграе отваряне на вратата и пускане на Късмета в дома. И да чака три дни дали и какво ще му се случи – свързано с късмета. Ако има възможност – и да го запише.Късмет!

матриал на Соня Петрова

Сподели :)