Научаваме се за любовта от книгите, филмите, песните и приятелите ни. Работим по шаблон. Това трябва да се случи тогава, другото след това. Третото е последно и трябва да стане по този начин. Когато една връзка започне по различен начин и се развие по друг, пред нас се изправят два избора: да кажем, че това не е любов и да си тръгнем или да приемем, че сме намерили нашата сродна душа, просто съдбата ни изпраща изпитание.
Преди време в една не толкова романтична любовна история, един човек се влюби в друг. Не получи нищо, от това което очакваше: романтика, уважение, чувства, споделяне на любовта, дори приятелство. Но въпреки това този човек обичаше по един мазохистичен начин. Не получаваш нищо, но даваш. Не взимаш, но оставаш. Сам си, но го приемаш. И този човек повярва, че другият човек е сродната му душа и всичко ще се оправи. Повярва, че всичко е изпитание. Накрая стигна до никъде – най-лошата възможна дестинация.
Тогава се появи въпросът – защо не можем да повярваме, че някой просто не ни обича?
Ще се върна още по назад. Любовта няма правила. Не можеш да следваш наръчник как да се държиш, какво да кажеш и как да се чувстваш. Поне аз вярвах в това. Докато не се убедих, че може би все пак има някакви правила.
Моите 3 основни правила:
1. Можеш да обичаш човек, който не те уважава, но не можеш да останеш с него.
2. Можеш да направиш всичко за един човек, но не можеш да очакваш, че и той ще го направи за теб.
3. Можеш да принудиш някой да ти каже, че те обича, но не можеш да вярваш, че наистина го чувства.
За съжаление ги разбрах много късно. Правило 1 е особено актуално за всички връзки. Без значение от това колко време сте заедно, какво сте направили и какво сте казали – човекът до вас трябва да ви уважава. Да цени вашето мнение, да ви изслушва, да ви подкрепя, да не ви подценява и никога да не омаловажава вас и всичко, в което вярвате.
Правило 2 беше много трудно за разбиране от мен. Винаги съм смятал, че ако направиш нещо за когото и да било, е съвсем логично да се надяваш, че ако изпаднеш в трудна ситуация, то ти можеш да разчиташ обратно на този човек. Нещо като инвестиция. Да, може да звучи грозно, защото не бива да правим нещо за отплата. Но понякога, колкото и глупаво да е, трябва да знаем, че има някой, на когото можем да се обадим и да кажем: “Здравей, трябва да ми помогнеш!”. Реално обаче нещата не се оказват точно така. Каквото и да направиш за някого – да прекосиш морета, да се откажеш от себе си, да търсиш неоткриваемото и да намериш дълбоко скритото, ако не те оценява, то никога няма да осъзнае какво правиш за него.
И накрая правило 3 – използвах го само веднъж, но ми беше урок за цял живот. Казвали ли сте на някого: Кажи ми, че ме обичаш; Кажи ми, че знача нещо за теб; Кажи ми, че ще си до мен? Още, когато го казваме, ние сякаш заповядваме – направи това, защото трябва да го направиш. И именно там допускаме най-голямата грешка – принуждаваме да бъдем обичани. И се заблуждаваме, че това е така.
Три правила по-късно и много, много неприятни сънища, изразходвани минути с приятели – говорейки по темата, сладки неща в неограничени количества и възможно най-депресиращите песни, аз се върнах на изходна позиция. Не можеш да накараш никой да те обича, когато той просто не те обича.
Нямаме нужда някой да ни го каже. Да ни го изкрещи в лицето, да го напише по Viber или да ни прати писмо по гълъб. И тук сигурно ще попитате: Защо някой, който не ни обича, не ни го каже?Защото хората не са еднакви. Ако ние сме на принципа – ще ти кажа всичко, което чувствам, то другият може да е на принципа – ще ти покажа как се чувствам, но няма да ти го кажа.
Затова идва момент, когато трябва да се откажеш. От едноличната любов, тълкуването на трудните ситуации и вярата, че любовта е трудна.
Тя не е трудна, ние я правим такава. Започнах да вярвам, че ако един човек наистина те обича и държи на теб, той ще ти го покаже. Не ме интересува какво ще ми каже, вълнуват ме постъпките му.
Трябва да се научим да ценим живота си. Да престанем да хабим нашето време в анализирането на чужди действия, които са прекалено ясни. Да се заблуждаваме, че “не” значи “да”.
Любовта е среща на двама души, които избират да бъдат заедно. Да приемат себе си такива, каквито са и да повярват, че заедно правят едно цяло. Да разберат, че и двамата го искат. И да си кажат “Обичам те” – не само с думи, но и с действия.
