Детето не иска да учи

Един интересен материал за важната роля на мотивацията за учене. Мотивацията, която трябва да я има във всяка дейнoст, за да се върши добре работа и тя дава резултати.

Децата от предучилищна възраст рядко са лениви – напротив, родителите често страдат от тяхната неуморна активност. Но в училище започват проблеми, голяма част от които родителите са склонни да описват като “мързел”.

Когато добре подготвеният бъдещ първокласник, стане немарлив и нехаен ученик, родителите обвиняват на първо място училището, след това – детето и почти никога – самите себе си. В действителност нещата стоят точно обратно – голяма част от проблемите са провокирани от родителите. Нежеланието за учене може да се обясни с различни причини. Някои деца проявяват интерес към ученето във втори клас, други – в четвърти, трети – в седми клас Ако детето не иска да учи от самото начало, причината, по правило, е в това, че няма психологическа готовност за училище.

Нетърпеливият родител

Училището не се стреми да набира в първи клас “неготови” деца – защото трудно се работи с тях! Детето също не държи да се разделя със свободата си. Тръгването по-рано на училище е почти винаги по инициатива на родителите. Специалистите знаят, че качествата, необходими за начало на училищнотото обучение, се формират у повечето деца на седем години. Има, разбира се и изключения, но по правило през седмата година в детето се формира мотивация за прехода от игра към учене.

Готовността на детето за училище може да се оценява по различен начин. Подходът на родителите е формален. Щом знае буквите, смята до десет, може да научи наизуст стихотворение – значи е готово. Системата на конкурсния прием в престижни училища, подбужда и родителите и подготвителните групи да “натискат” децата за приемни изпити. При това родителите са уверени – главното е детето да влезне в избраното учебно заведение, а там вече всичко ще си дойде на мястото. Нежеланието на малкия ученик да учи им идва като гръм от ясно небе. Неготовността му към училище се състои в недостатъчната мотивация. Той по принцип може да усвои всичко, което се преподава в клас. Но не желае. Скучно му е да присъства в клас, скучно му е да пише домашните си задачи.

Често родителите не дооценяват сериозността на положението. Когато шестгодишното дете се прибере вкъщи и решително заяви, че в училище не му харесва и няма да ходи повече там, те възприемат това като забавен куриоз, който разказват на роднини и познати. Някои виждат в тази детска реакция проява на независим характер. А всъщност, това е класически случай на отсъствие на учебна мотивация. Детето още не се е наиграло. То се намира на друг, не по-малко важен етап от развитието и трябва да извърви тази част от пътя до край.
Време е за учене

Ако детето е на седем-осем години, но до този момент не е готово за такъв сериозен преход, е необходимо да се направи консултация с психолог. Деца със задръжки в развитието имат нужда от специална програма, особен подход. Учене на общи основание не им дава нищо , освен комплекс за непълноценност.
Съвсем друг е случаят, когато развитието е в норма, но не е сформирана учебна мотивация. Детето сякаш е заседнало в “игровия” период. В този случай с помощта на специалист може да се пробва пренасяне в други релси. Интерес към ученето у такова дете може да се пробуди само с помощта на играта. Задачата на специалиста се състои в това, постепенно да замени игровата мотивация за извършване на дейност. По правило, ако проблемът е изявен април-май, през септември може да постигне нивото на съзнателен първокласник. Затова е хубаво всички бъдещи първокласници още през пролетта да преминат стандартно тестуване за училищна готовност. Така ще се определи не само степента на зрелост на децата, но и ще се открият слабите им места. И да се предупредят родителите какви именно трудности могат да имат децата им в училище. А трудностите при различните деца са различни.

“Способен, но мързелив”

Децата от тази група са главно от големите градове. Те са насочени към познанието, към търсенето на информация. Те пристъпят в училище, надявайки се да намерят там източник на нова информация. И често биват разочаровани. Разбират, че училището е доста скучно място, където трябва да правят много безинтересни и неприятни неща. Да повтарят и запаметяват изучения материал. Търпеливо да изслушват отговорите и на другите деца. А във всичко това няма нищо любопитно, интересно и ново. Често тези деца, въпреки че имат добри умствени възможности, се учат посредствено и даже могат да попаднат в групата на неуспеваемите. А жаждата за ново те удовлетворяват от други места – книги, компютър, клубове по интереси…

Социално ориентиран

Интересите на децата от тази група са ориентирани не толкова към обучението, а към похвалата, одобрението. Такива деца имат еднакви успехи по различните предмети, като по-скоро ги интересува да направят всичко правилно, да оправдаят очакванията на възрастните. Те ходят на училище именно за това да бъдат добри ученици. Независимо от интелектуалното им ниво, се справят добре, всичко изпълняват, нищо не пропускат.

Тази мотивация е много полезна и дори необходима в началото на обучението – но именно тя не достига на шестгодишните първокласници. Докато децата, стремящи се към нова информация, и на шест, и на седем години имат еднаква степен на готовност за училище. За разлика от тях, социално ориентираните деца, съзряват на седем години.

В началните класове тази категория е благополучна. Но настъпва момент, когато одобрението на учителите и родителите губи приоритет. На преден план излиза одобрението на връстниците, които може да ценят съвсем други достижения и качества. Детето се променя – не работи върху уроците, учи се през куп за грош, говори по телефона с часове. При това може да прояви голямо усърдие в сфери, които се ценят в неговата компания.
Описваните деца не бива да се смятат за мързеливи. Те могат да работят много и с удоволствие, но в същото време да не извършват това, което родителите очакват от тях. Но има и такива деца, на които определението “мързелив” подхожда в голяма степен. Това са деца, които не се нуждаят от нищо.

Деца, които не се нуждаят от нищо

Такива деца всичко ги устройва – само да не ги закачат.
Движеща сила в развитието на децата се явява потребността от нови впечатления. За нормалното развитие са необходими три основни условия – любовта и вниманието на майката или заместващият я човек, природен запас от вътрешна енергия в самото дете, и, накрая, среда, която да предоставя на детето достатъчно количество впечатления. Деца, които не получават необходимото внимание и топлина, не получава нови впечатления, растат пасивни, лишни са от интереси и самостоятелност. Това обикновено е проблем на приютските деца.

Но и в благополучни семейства могат да възникнат сходни проблеми, особено ако детето прекалено се подпомага и се ограничава неговата инициатива. То става пасивно, свиква с безопасността, спокойствието и комфорта. Избира си занимания, неизискващи напрежение, които не са свързани с риск. Това е много “удобно” дете (тихо, кротко), което напълно устройва родителите. Особено ако и родителите са от този тип.

Ако в добавка такова дете е добре задоволено, получава всичко преди да успее и да поиска, то става неспособно не само да достига нещо само, а и губи способността да изпитва силно желание.

Как да се справим?
Ясно е, че въпросът, как да се борим с мързела или какво да правим с мързеливите деца, няма смисъл. Всичко е твърде индивидуално. По правило родителите са в състояние сами да определят, към кой тип се отнася тяхното дете.

1. Охотно изпълнява това, което му кажат, но сам не проявява инициатива, не си поставя цели. Какво могат да направят родителите? – Трябва да насочат усилията си към развитие у детето на различни форми на мотивация, докато все още тяхното мнение и оценка са важни за него. Едва ли ще стане любознателен ученик, но може да прояви устойчив интерес към определена област, ако навреме бъде насочено. Спорт, компютри, пеене, танци – когато родителите престанат да бъдат авторитет за него, детето ще намери връстници и възрастни, ценящи уменията и достиженията в избраната област. А това ще бъде стимул да действа, да се развива.

2. Активен, любознателен, но немърлив, равнодушен към оценките, не довежда работата си докрай. Такова дете няма мотивация за достижения. Първо, то получава удоволствие от процеса, а не от резултата. Второ, слабо реагира на похвала и порицание. Но ако се познава характера на детето, може да се стимулира и по друг начин – напр. учителят обявява, че на екскурзия през ваканцията ще отидат само завършилите добре срока. Ако екскурзията е интересна за детето, то може и да се потруди заради нея.

Децата, ориентирани към резултатите. Те получават удовлетворение от изпълнението на задачите. И затова се стараят да довеждат нещата до край. Това са: отличниците, лидерите, великите учени. Но самa по себе си мотивацията за постижения нищо не значи. Всичко зависи от това какви цели се поставят, какви резултати се постигат. Едни политат в космоса, други обират банки. Общото между тях е настойчивият стремеж към резултат. Такова дете може да пренебрегне ученето, ако не е свързано с неговите интереси, не вдъхновява за достигане на резултати.

Как не трябва де се борим с мързела

Не трябва, а и няма смисъл да се бие детето, да се лишава от разходки и да се наказва. Така неговото нежелание да напише домашното, може да прерастне в отвращение към училището и труда, а и към вас лично. Що се отнася до “заплащането”, има различни мнения. Но ако никакви други стимули не действат, материалния също може да се изпробва. Още по-добре, ако научите детето само да се стимулира и да избира награда – това ще му помогне и в живота. За някои деца няма по-голяма награда от това “Направих – и съм свободен”. И това е вариант. И възрасните ежедневно прибягват до него, когато извършват скучни и неприятни дейности. Да споменем и най-разпространения метод за работа с мързеливи ученици, а именно съвместно приготвяне на домашната работа. Наложило се е схващането, че точно така трябва да бъде – добрите родители са длъжни да постъпват така, а ако не седят с децата си – значи са безотговорни. Това е много погрешно схващане. Тази помощ е нужна само за първокласниците – неориентирани, не са в състояние да се контролират. Важно е да се знае, че постепенно трябва да се сведе до минимум покровителственото отношение към детето. В края на първи клас всички деца трябва да готвят уроците си самостоятелно.