Как биха разказали приказката за Червената шапчица: Едгар Алън По, Ърнест Хемингуей, Ги дьо Мопасан и др.

Нали знаете- всеки световноизвестен автор си има стил на писане и според това, ако му се постави задача да преразкаже старата приказка за ,,Червената шапчица” – няма как да избяга от своя начин на писане.

Ако познавате авторите, ще усетите и тънката шега в този материал.

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. – Eто – каза майката. – Какво – попита Червената шапчица. – Ето това – каза майката – ще го занесеш на баба си. – Добре – каза Червената шапчица. – И си отваряй очите – каза майката – вълкът… – Да – каза Червената шапчица. Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O’Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня….

Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек

– Е, и какво направих? – мърмореше си вълкът – едно голямо лайно напpавих, това е…

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през седемнадесетото столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше и придал класическата четвъртита форма и я беше окачил на железни панти, които на времето си може да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви гравюри, шарки и орнаменти, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селостен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанерта и братовчед по майчина линия на детето на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по подробно на нея.

Mаксим Горки

Бабата се изправи силна, смела и неустрашима и го погледна право в очите с изпепеляващ взор. Зърнал този остър поглед звярът с ужас помисли, че тази баба е така смела, защото е човек. – Какво искаш, Сиви, вълко? – попита бабата и думите и прозвучаха гордо.

Робърт Бърнс

– Кой хлопа в този късен час? – Аз хлопам – каза Вълчо. – Иди си. Всички спят у нас. – Не всички – каза Вълчо. – Не зная как си се решил! – Реших се – каза Вълчо. – Ти май си нещо наумил? – Май нещо – каза Вълчо. – Веднаж да минеш моя праг… – Да мина – каза Вълчо. – Утре ти ще дойдеш пак! – Ще дойда – каза Вълчо. – Ни дума никому за туй! – Ни дума – каза Вълчо.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но… Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа? Вълкът: Виждате ли …. Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям. Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен. Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост. Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих. Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус. Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно? Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим! Вълкът: Кога един вълк е непоносим? Бабата: Когато прекалява с въпросите. Вълкът: А една жена? Бабата: Когато никой не може да я постави натясно. Вълкът: Много сте строга към себе си. Бабата: Разчитам на вашата дискретност. Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо. (изяжда я) Бабата: ( от коpема на вълка ) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица не знаеше, какво я очаква. Горкото дете. С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше поредната си жертва.

Ерих Мария Ремарк

– Ела при мен! – каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка и т.н…. В този аромат имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот. – Свършено е вече – каза тя. – Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Жак Превер

Вълкът в зори ловци ще спрат, а в нощната тъма Камилен, смърт не знаен мрак, звезди, безброй съдби… защо ридаем аз и ти.

Йордан Радичков

– Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия. – Ще го убие! – говореха ловците. – Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурелски и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина ” Сингер”, има такива машини, та като го види ловецът да си рече: ” Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница “. Да рече тъй и да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. ( двоуми се ) – Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по- добре – да вляза аз и вълка да убия или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата на гладния стомах, тогава би могъл…… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата сковава мойте сетива…… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец и бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда единственият цвят на смелостта. Е, хайде спри. Тез мисли прогони. Офелия, ти моя вярна кучка, ела и с мен за всеки случай ти бъди.

Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха вълка и извадиха от корема му бабичката и Червената шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи не трябваше да се случва, а щом не трябваше да се случва, то нямаше да се случи, и то разбра, че това, което вършеше, мислеше и говореше, не бе това, което трябваше да върши, мисли и говори, и то реши, че от сега нататък ще върши, mисли и говори само това, което трябваше да върши, мисли и говори.

Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи убити през втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то…. Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попадне сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея. Але-хоп. Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная – и вие сте засегнати от световния глад. Така е то… Але хоп. Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него. Всъшност така се стигна до световния глад.До световния глад се стигна чрез голямото преяждане,но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените ( американските цени) нарастнаха. Але хоп. Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н. Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите и. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то…. В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета.Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то…. Але хоп. Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, И тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.

Материал на Blitz.bg

Този материал не зная кой го е създал, но аз истински се забавлявах!
Беше ми приятно, драги читателю!