ДУМАТА служи за назоваване на нещо:предмет, признак на предмета или негово действие. 
Разделя се на СРИЧКИ,в зависимост от гласните които съдържа /ма-ма,у-чи-ли-ще,дом/ 
ПРЕНАСЯНЕТО на
част от думата става, като се раздели на срички и се спазва
правилото,че едносрични думи не се пренасят и 
не може да се оставя или
пренася една буква от дума/слон,ри-ба,ба-рабан,бара-бан,оби-ча/. 
ПРОВЕРКА ПРАВОПИС НА ДУМИ- с друга
дума/сродна дума/, в която същият този гласен е под ударение – ръка – ръчен, пътека –
път, картина – карта.
-множествено число на думата – кораб – кораби, ориз – оризова, твърд – твърди.
ГЛАВНИ букви- пишем В НАЧАЛОТО на изречението- и на ИМЕНА на хора,реки,градове……/В града дойде цирк. Владимир, Искър, Червен бряг, България…./ 
Думите свързани по смисъл образуват ИЗРЕЧЕНИЕ./Столицата на България е София./ СЪОБЩИТЕЛНОТО изречение съобщава нещо.В края му се пише ТОЧКА./Аз обичам България./
ВЪПРОСИТЕЛНОТО изречение задаваме въпрос. В края му се пише ВЪПРОСИТЕЛЕН знак./Ще ходиш ли в парка ? /УДИВИТЕЛНИЯТ
знак се поставя, когато с изречението изразяваме чувство или издаваме
заповед. /Ох, боли ме главата от учене! Не пресичай улицата!/ 
  ТЕКСТ-изреченията, свързани по смисъл, образуват Всеки текст има ЗАГЛАВИЕ.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ –

това е изменяема част на речта, с която назоваваме предмети, животни,
хора или техните имена. 
Видове:нарицателно, собствено и
умалително /куче, Шаро, кученце/. 
Откриваме го с въпрос: Какво е това?
Кой е този?. 
Определяме му род и число: 
м.р. – самолет, ученик /един/,
ж.р. – роза, ученичка /една/, ср.р. – колело, дете /едно/, ед.ч. – град,
мн.ч. – градове .
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ – това е изменяема част на речта, с която назоваваме качество или признак на предметите. 
То се СЪГЛАСУВА със същ. имена – приема рода и числото им и образуват СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ
– червена роза, умно дете, роден град, палави деца. 
Определяме му род и
число. 
Открива се с въпросите: Какъв?, Каква?, Какво?, Какви? – голям,
сладък, красив, добра, прекрасна, слаба, буйно, гладно, малко,
трудолюбиви….
ГЛАГОЛ –
това е изменяема част на речта, с която назоваваме действие или
състояние на предметите. 
Открива се с въпросите: Какво прави?, Какво
правят? 
Определяме му лице, число и време. 
ПРАВОПИС на глаголи:
Когато
в 1л., ед. ч. глаголът завършва на –а, -я, в 1л., мн. ч. се пише –м –
играя – играем, върша – вършим. 
Когато в 1л., ед. ч. глаголът завършвана –м, в 1л., мн. ч. се пише – ме – спортувам – спортуваме, спирам – спираме.