Празникът Коледа е създал различни обичаи в различните християнски страни. Това се определя от географското положение на държавите и натрупаните обичаи преди встъпване в християнството. При всички народи обаче, този празник е най-очакван от децата. Причина са красивите Коледни елхи и подаръците, поставени под тях от добрия Дядо Коледа.
И коледната украса, и подаръците, и името на белобрадия добродушен старец са се променяла във времето. Единствено запазен е ритуалът по посрещане на Коледа и Коледната трапеза.
1. У нас Дядо Коледа до скоро се наричаше Дядо Мраз по подобие на руския старец.
2. Английското име на Дядо Коледа (Санта Клаус) идва от холандското име за св. Николай – Sint Nikolass, съкратено до Sinterklass, което пък американците бързо преобразували в днешния му вид.
3.Ноел Баба – е [Прочетете още…]
Дайте му лошо име!
Северозападна България е ,,друга България“.
Там диалектът, музиката и поверията от миналото са много специфични.
Мога смело да го кажа, защото съм отраснала в този край, а в моя род по бащина линия хората са изпълнявали тези поверия, защото са се надявали да се избавят от злините, които ги спохождали.
Така е станало и с моя прадядо:
Родителите му били собственици на много земя в района около селото- земеделци. Имали много работници -ратаи. Живеели добре и охолно, но били нещастни.
Всяко родено дете, преживявало няколко дни и умирало. [Прочетете още…]
Законът за хигиената от 15 век
Всеки, който е посетил Западна Европа, е забелязал добрата обществената хигиена и се е питал вероятно защо това не е така и у нас.
Но едва ли знаете, че за да се постигне това в Германия и до днес, в миналото е била наложена строга санкция, която е принудила хората там да започнат да спазват издадените правила от графa на Вюртембергското херцогство.
До този момент в цяла Европа липсвала хигиена. Нямало канализация и всичките отпадни води били изхвърляни през прозореца направо на улицата, по която се движели хора и каруци. По тази причина из градчетатa се носела неприятна миризма и премесена с кал ставала истинска беда. [Прочетете още…]
Островите, на които не може без религия
Малдивите са група коралови острови в Индийския океан и не са така са известни на света почти до 1970 година.
Обединени са в една държава и тя се включва към групата най-малките държави в света.
На архипелага няма нито една река или езеро и се усеща недостиг на питейна вода. Населението разчита на дъждовната вода. Тъй като почвата е хумус, който покрива пясъчник и пясък, освен кокосови палми, други растения не се развиват, а ако се появят- бързо умират, поради просмуканият със солена вода повърхностен слой.
Температурите се движат целогодишно в рамките на 24-33 градуса Целзий. Нивото на Океана в този район се издига все повече и затова има прогнози, че ако този процес продължи… островите ще изчезнат. Говори се дори, е управляващите страната вече поставят въпрос пред местното население да се заделят пари , защото е време да се потърси и купи нова земя.
Разказват, че на този архипелаг е имало хора още преди 2000 години. После започват да се заселват араби и персийци. Имало е моменти, когато са под владичеството на Португалия, Холандия… Последни техни владетели са англичаните . [Прочетете още…]
Легенда за Коледната елха
Някога задавали ли сте си въпрос: Защо на Коледа украсяваме точно елхички, а не някакъв друг вид дърво?
И ето отговорът, скрит в
,,Легенда за Коледната елха”
Автор: Иван Николов
В светата нощ, през която във Витлеем се родил Спасителят на света, се радвали на това събитие не само човеците, но и полските цветя и дърветата, които растели наблизо до пещерата, дето лежал Младенецът Иисус, пазен от Ангели.
Най- добре успели да видят спящия Младенец три дървета, които растели пред самата пещера: величествената палма, високото клонесто маслиново дърво и простата зелена елха. Те радостно шумели с листа и нетърпеливо разговаряли помежду си:
– Да идем – казала палмата на маслината – да се поклоним на Младенеца и Му поднесем нашите дарове.
– Вземете и мен с вас – тихо помолила елхата. Двете горди дървета погледнали презрително на скромната си сестра. Палмата й отвърнала:
– Какво? Ти си толкова бедна и окаяна! Какъв дар можеш да принесеш на Младенеца? Не виждаш ли, че имаш само остри като игли листа и дори сълзите ти са воняща смола! [Прочетете още…]
Сурвачката на българина
Българският народ днес изпълнява християнски обичаи, но те са силно преплетениа с онези традиции, които е имал той много преди да приеме християнството. Вероятно такъв е и обичаят ,,сурвакане” , който се прави на първия ден от Новата година. Тогава младите сурвакарчета тръгват от дом на дом, за да потупат стопаните със ,,сурвачка” по гърба и да наричат за здраве и плодородиe. Всяко българско семейство е очаквало с радост тези вестители на новите дни и в знак на благодарност ги дарявало с това, което е произвело през годината семейството и това, което е имало на празничната новогодишна трапеза, за да се сбъднат пожеланията.
Важен елемент от ритуала на този стар празник е сурвачката. Нейното създаване започвало рано – от първите дни на декември и се спазвал строг ред при изработването, за да се затвори в нея добра магическа сила и тя да помогне наричанията да се сбъднат. Работатa по украсата била задължение на децата, но те я приемали с истинска радост и удоволствие и се надпреварвали коя сурвачка ще стане най-красива. [Прочетете още…]
Календарът- мярка за време
От стари времена хората са искали да сложат ред в своето всекидневие и задълженията си като участници в обществото, в изпълнението на своите религиозни обичаи. В началото са се ориентирали по сезонните промени, по смяната на деня с нощта или промяната на самия ден. Това не било достатъчно .
Първи сполучлив опит да подредят сезоните и дните във времето, за да има ред и в обществения живот правят Древните римляни. В началото те имали календар от 10 месеца, но той не отговарял на сезонните промени и извършваната селскостопанска работа. Всеки гражданин имал да плаща всеки месец задължения към държавата и за да не забрави, си водел тефтер- наречен ,,календариум”.
Получавало се разминаване в изплащането на дълговете и прибирането на реколтата, чувствало с някакво разминаване във времето. Ето защо по-късно, по примера на етруските, римляните разделили годината на [Прочетете още…]
-71, 2 С и се живее
Какво е да живееш при темптература на въздуха -71, 2 градуса С?
Нищо специално за около 400-те човека, жители на руското селце Оймякон, което се намира на 2 дни път с кола до Якутск- столицата на Якутия, която пък е първа по ниски темпртури, измерени в град. Друга особеност е, че денят тук е дълъг едва около 3 часа през декември , а през лятото има бели нощи и тогава почти цялото денонощие е светло. По неофициални данни температурата е падала дори и до -83 градуса Целзий през 1914 година. [Прочетете още…]