Сливен е град, населяван от стари временa.
През него са преминали траки, римляни, та дори перси, келти и бастараните…
По записки на пътешественици в периода около 1668 година, в града се живели около 30 еврейски семейства. В последните години на Османското робство той е селище със силно хайдушко движение и от тези времена го наричат ,,Градът на стоте войводи”. В периода на Възраждането става търговско -занаятчийски и културен център. [Прочетете още…]

Книгите с картини,  които се появяват след наслагване на техните страници са започнали да ги правят  вероятно през 10 век.

Техниката, с която се е рисувало по ръбовете на страницата е специална, а нарисуваното  при затворени страници не се вижда. [Прочетете още…]

Библиотеката е място, където се събират и пазят книги и други видове печатни издания .
Библиотеката може да бъде обществена, лична- частна /домашна/
Библиотека наричат и поредица от издавани книги, обединени по общ признак.
Първите обществени библиотеки били от времето на шумерската цивилизация- IV хилядолетие пр.н.е. Те били помещения в храмове, пълни с плочни с клинописно писмо, чието съдържание било предимно търговски сделки и инвентарии, малко теологичен материал, исторически записи и легенди. [Прочетете още…]

Балканите винаги са били любопитно, непонятно  и интересно място за хората на западния свят и то- от много стари времена.
През 1909 годин един френски банкер- Албер Кан, създава проект за разказ за Балканските страни с помощта на фотографията, която в онези дни е истинско чудо и още повече, когато се използва първата система за цветна фотография.  Та този богат човек разпраща около 50 фотографи в периода 1911 и 1931 година, за да му направят снимков материал на 52 страни в света – включително и България. Това е момент, когато нашата сттрана се намира на прага на Първата световна война. [Прочетете още…]

Ту́м-балала́йка (на идише טום־באַלאַלײַקע) — е песен от фолклора на източноевропейските евреи.Тя става особено популярна с филма ,,Сабина”-2002 г., когато е показан вариант на песента, с текст, съчинен  от Сабина Шпилрайн.
Когато е малка, семейството  се премества от Полша в Русия, а в Ростов на Дон Сабина завършава гимназията със златен медал. [Прочетете още…]

Порцеланът Capodimonte дължи името си на малък планинаски хълм в Неапол-Италия, където пре XVIII век крал Карлос III де Бурбон от династията на Бурбоните и неговата съпруга Мария- Амалия Саксонска основават Кралска фабрика за порцелан -,,Capodimonte”.
  Порцеланът става известен в Европа след пътуванията на Марко Поло до Китай, където вече  имало много такива работилници. Когато пътешественикът донася порцеланови изделия от тази непозната тогава страна, в Европа всички били смаяни и естествено това дало тласък за създаването на такива работилници, но те не можели да достигнат съвършенството и красотата на китайския порцелан.
Едва в XVI век, във Флоренция, където имало алхимическа лаборатория на Франческо Медичи- около 1575 година, успяват да получат порцелан, който по качество се доближавал до китайския, но и той не бил достатъчно добър, защото се получавали малки мехурчета или пукнатинки в него. Опитите да се достигне по съвършен порцелан продължили. В края на XVII век Академията на науките – Франция и Кралското общество – Англия започват да се занимават с производството на порцелан. [Прочетете още…]

Началото на Нова година за Европа започва с една традиция- Новогодишният концерт на Виенската филхармония в една от най- красивтите зали на Европа- Музикферайн във Виена, където  на живо се изпълняват валсовете, маршовете на Щраус, както и произведенията на други големи класически композитори.
Казват, че идеята да има такъв концерт на 1 януари и на него да се изпълняват творби на бащата на валса- Йохан Щраус и синовете му, се ражда по времето на Нацистка Германия, която ораганизира през 1939 година първия подобен концерт и целта е била да се съберат средства,  с които да се осигури гориво за народа през първите студени месеци на  Новата година. [Прочетете още…]

Всяка Нова година влиза в домовете ни с  ,,Дунавско хоро”, създадено от Дико Илиев. Неговият ритъм разтуптява силно българските сърца.
Дико Илиев живее в размирни години и сам попада във водовъртежа на Балканската, Първата и Втората световна войни. Той е роден през 1898г. в с.Карлуково. На 13 години започва да учи музика във военен оркестър, но на следващата година започва война. Между кратките покои на сраженията в Първата световна  Дико Илиев пише първото си авторско хоро- ,,Искърско хоро”. След края на тази война работи като оркестрант във военното училище на град София, а по-късно като първи тромбонист в оркестъра на Софийската опера. Дико Илиев е имал влечение към мелодии, изпълнявани от духово оркестър. [Прочетете още…]