Една история, в която бракът с чужденец не е решение на лични проблеми и реализация на материално положение.Написана е по действителен случай .
И така.
Драгана вече не можеше да понася положението, в което се озова. След постъпване на съпруга и в затвора, тя подаде молба за развод. Отдавна мислеше да го направи, защото животът с Горан се оказа твърде проблемен. Той не беше загрижен за благополучието на семейството. Не търсеше сериозна работа, а се занимаваше с неща, които заобикаляха закона. [Прочетете още…]

За тези, които си почиват и обичат ,,криминалетата” са книгите на Джефри Арчар.
Той е роден в  Лондон през 1940 година.
Завършва образование в Оксфордския колеж- Брейсноуз. Имал е успехи в спорта и затова получава и диплом за треньор.
Той се жени за своята университетска приятелка Мери. През 1967 година може да се каже, че започва политическата му кариера, защото става член на Лондонският градски съвет, а много скоро става и един от най-младите членове на английския парламент. Напуска политическите кръгове през 1974 година и прави вложение на свои капитали в канадска компания.
За да получава и други доходи Арчар решава да се занимава [Прочетете още…]

За първи път Христос и Буда използвали притчи .
Това били къси разкази, чрез които те се обръщали към народа, за да му дадaт съвет и поука.
В наши дни притча е всеки подобен разказ.
Ето една притча, която е указание как да преценяваме всичко, което се случва окло нас и как да реагираме на това.

Една баба  ми разказва тази притча: [Прочетете още…]

Горещо препоръчвам една книга, в която има тънък хумор, приключения и много човечност- ,,Дванайсетте стола”.
Пишат я двама души- писателите Иля Илф- роден с името Иля Арнолдович Файнзилберг и Евгений Петров с рождно име- Евгений Петрович Катаев. И двамата са сатирици.
Още, когато се появява книгата два въпроса събудили голямо любопитство.
1. Идеята . Тя дошла от брата на Евгений Петров- Владимир, който искал да има руски Дюма и препоръчал на Евгений да създаде книга за пари, скрити в столове.
2. Как две отделни личности [Прочетете още…]

2007 година даде старт на гонката,,Напусни страната”-защото навсякъде другаде е по-хубаво от тук …
И тръгнаха- обикновени хора, стари и млади, можещи и неможещи … способни и неспособни в търсене на хубавото.
Да си призная – и аз исках да бъда в друга страна, защото вече работех на няколко места, без да имам сериозни доходи. Имах две образования, но веднага разбрах, че да завършиш нещо е едно, а да го практикуваш съвсем друго- т.е.- защото действителността и самата професия ми дадоха да разбера, че нямам адекватен на моите образования характер. Мислите ми започнаха да се насочват към живот  в друга страна, а един друг глас у мен ми говореше ,че: [Прочетете още…]

Ерик Уаийнър е съвременен журналист, който пише и книги. Един от въпросите, на които той е искал да намери отговор е: Защо на определени места по света -като Атина, Флоренция  в миналото или Силконовата долина днес- избухват съзведия от хора –гении, които са направили и правят толкова много за равитието на човешката наука и култура.
Той се опитал да си представи гениите от миналото до сега и пише:
„… Да, с Леонардо бих отишъл да се напия. Той е бил забавен, истински баровец, но бих предпочел да седя и да си говоря с Майк (Микеланджело). С него не бих отишъл на купон. Щеше да развали настроението на всички. И най-вероятно щеше да иска да ме цапардоса по носа. Не е бил особено приятна личност. Бил е интересна личност…“ [Прочетете още…]

  

Тези дни се натъкнах на нещо интересно!
Разказ на големия Достоевски, който много ми напомни за разказ на великия Андерсен.
Пръв пише за своята кибиритопродавачка датчанинът, защото е роден преди Достоевски.
И двата разказ ни пренасят в една тъжна действителност на две съвсем различни страни, но това го има и сега  и у нас, и на много места по света! [Прочетете още…]

Едно момиче отишло при майка си, за да й разкаже, че има сериозни затруднения и не знае какво да направи, за да ги преодолее, защото тъкмо преодолявала една трудност и вече изниквала друга в живота й. Това я уморявало и я карало да се чувства много отчаяна.
Майката слушала и мълчала. После хванала за ръката момичето и го завела в кухнята.
Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън.
В първата сложила моркови, във втората– яйца, а в третата – зрънца кафе. Оставилаги да се варят и седнала, без да каже нито думичка.
След двадесет минути изключила печката. Извадила морковите, [Прочетете още…]