Тук е показано как хората от село Голица пазят историята в ритуалите на празника Петльовден.

Трифоновден е днес, казва Българската православна църква.
Честваме Свети Трифон по нов стил на 1 февруари-според въведения от 1916 година у нас Григориански календар, а по-старото броене този народен празник на лозарите и кръчмарите е бил отбелязван на 14-я ден от месеца.
Св. Трифон е светец –лечител.Той е роден в първите столетия на християнството , когато все още някои римски императори не са приемали това вече утвърдено религиозно течение.Смята се, че роден град на светеца е Апамия, Фригия-район на Мала Азия, определян за прародина на лозата и виното.
На 17г Трифон успял да излекува дъщерята на римския император Гордиан от тежка болест и това му донесло популярност сред народа. Но следващият император – Декий Траян се оказва непримирим враг на християнското учение.По негова заповед са избити много видни християни, сред които е и Трифон Зарезан.
Защо Светецът е ,,Зарезан”?
Дали защото в денят на Светеца започва зарязването на лозята или защото легендите разказват, че носът му бил ,,зарязан”. [Прочетете още…]

Всички християнски  празници у нас си имат ритуали , родени в стари времена , чиято цел е да се измоли покровителството на почитания Светец за по-добър живот , благополучие и плодородие.Всичко , извършено в този  ден е знак към Светеца за почит и уважение на неговата сила.
Така е и с ритуалите на празника Трифон Зарезан.
Рано сутрин жените омесвали хляб.Сготвяли пълнена с ориз или булгур кокошка.Пълнели бъклица с вино и всичко това поставяли в нова торба на лозаря , който се прекръствал на прага , вземал косера и отивал на лозете.От три главини той отрязвал по три пръчки.Поливал с донесеното вино лозите.Това бил ритуалът ,,зарязване”.След това мъжете избирали ,,цар на лозата”.Това бил богат  човек .Слагали на калпака му венец от лозови пръчки.,,Царят” се качвал на колесар и под звуците на музика всички се отправяли към селото.Посещавали всяка къща.Домакините изнасяли вино и черпели дружината, а това, което оставало неизпито, изливали върху ,,царя” и се изказвало пожеланието:,,Хайде, нека е берекет!Да прелива през праговете!”
След обиколката по къщите ,,царят” отивал в своя дом, слагал чисти дрехи и на голяма трапеза посрещал хора от цялото село.Ето защо за цар на празника са избирали заможен човек.Настъпващите два дни се наричат [Прочетете още…]

Едно представяне на обичая на празника Трифон Зарезан,
предаван от поколение на поколение и стигнал до наши дни.

Всяка Нова година влиза в домовете ни с,,Дунавско хоро”, създадено от Дико Илиев.Неговият ритъм разтуптява силно  българските сърца.
Дико Илиев живее в размирни години и сам попада във водовъртежа на Балканската,Първата и Втората световна войни.Той е роден през 1898г. в с.Карлуково.На 13 години започва да учи музика във военен оркестър, но на следващата година започват войни. Между кратките покои на сраженията в Първата световна война Дико Илиев пише първото си авторско хоро-,,Искърско хоро”.След края на тази война работи като оркестрант във военното училище на град София , а по-късно като първи тромбонист в оркестъра на Софийската опера.Дико Илиев е имал влечение към мелодии, изпълнявани от духово оркестър .Ето защо, след 1920- и до 1938г година, завръщайки се в родния си край-вече като глава на семейство- той започва да популяризира духовата музика сред населението…Създава духови оркестри, работи като музикален педагог и започва активна копозиторска работа.В този период пише много хора.
Започва Втора световна война и Дико Илиев отново е на фронта.
През 1947 година е удостоен с офицерско звание .Назначен е за диригент на Военния оркестър в Оряхово.В тези мирни години той продължава да прави музика-пише маршове,рапсодия.Ражда се ,, Дунавско хоро”. Самият той казвал ,че веднъж , както гледал вълните на Дунава-мелодията сама дошла в съзнанието му и това [Прочетете още…]

Ето коледуване от дружина в град Елена.С такова настроение искам да вляза в седмицата на голям празник.
Лека, спокойна и топла седмица!

В празника ,,Игнажден” българинът вплита много свои вярвания и ритуали от далечното минало и приетото по-късно християнство.
20 декември поставя началото на Новата година и Коледните празници според древните вярвания,а според християнските тълкования -от този ден започват родилните мъки на Богородица-наближава раждането на Спасителя.
Празникът носи името на светеца-Йоан Богослов, наричан още Богоносец, защото твърдял,че носи Бога в себе си.Той е бил архиепископ на град Антиохия и въвел в богослужението пеенето на два хора.Загива мъченически,хвърлен на лъвовете,осъден на такава смърт, заради своите религиозни убеждения .
За нас българите този ден се счита за граница между Старата и Новата година и е свързан с едно поверие, предавано от стари времена-,,полязването”.На този ден, който от стопаните излезе пръв от дома, когато се върнел, трябвало да носи тояга, която оставял зад вратата.През целия ден домакинята следяла кой ще посети дома.Кой ще е ,,сполезът”.Той е важен, [Прочетете още…]