Джани Родари-,,Приказки по телефона”
Бърканица в приказките
— Имало едно време едно момиченце, кото се наричало Жълтата Шапчица.
— Не, Червената!
— А, да, Червената. Майка й я извикала и й казала: Слушай Зелена шапчице:
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.
— Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.
— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал: Колко прави шест по осем?
— Нищо подобно. Вълкът я попитал: Къде отиваш?
— Имаш право. И Черната шапчица отговорила:
— Червената шапчица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила: Отивам на пазар да купя доматено пюре.
— И на сън не й минало това през ума: отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя.
— Точно така и конят казал:
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка.
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.
Край
