Свети
Георги Победоносец e мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския
император Диоклециан. В българския народен календар 

Гергьовден е един от
най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Празнува
се на 6 май и се чества от всички. Вярва се , че с него започва селскостопанската работа,която спира на
Димитровден.

Св. Георги повелител на пролетната влага и
покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.  В българската духовна култура това е един от
най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден, още по-хубав –
Гергьовден.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите,
хората отиват на ливада или поляна, да се търкалят в утринната роса, защото
според народното вярване по това време на годината всичко е „повито с блага
роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея,
другаде я и пият .  Друг момент, свързан
с росата, е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по
Гергьовден роса има целебна сила. Освен „къпането“ в роса, се практикува и
обредното къпане в реки и извори. Съществува обичаят да се носи вкъщи вода (на
някои места тя се носи в пълно мълчание – мълчана вода), с която се замесват
обредни хлябове. Някъде се вярва ,че на този ден водата е толкова лековита и
даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен- „Всяка
капка носи жълтица“

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден
да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят
момите, като това е съпроводено с песни и закачки. Освен люлеенето, на
разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че
това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

В някой райони на страна има обичай на този ден
стопаните да а вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък,
обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват че по този
магически начин ще стимулират плодородието. Това се прави и при оборите и
кошарите. Другаде вземат слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из
имота или я палят на високи места, за да не пада гръм и да не вали градушка. 

Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и
най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обичаите на този ден
имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното
извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със
зелена пръчка.  Овчарите отварят вратата
на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с венец.Ведрото, в
което се дои овцата, е украсено също с венци и пресукани бял и червен конец .
По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара.

Разпространен из цялата страна е обичаят на
Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава
или не овце, трябва да заколи агне. Изборът на жертвеното животно е различен .

Обикновено агнето се пече цяло, като след
изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската
трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Трапезата се прави
извън селището на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир .
След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно
издоеното мляко и подсиреното от него сирене. На този ден за първи път през
годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. На
празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се
играят т. нар. „гергьовденски хора̀. 

                                            Днес 6 май –е ден на храбростта .

Денят на храбростта
започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е
официално учреден през 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг. По-рано е
учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват
извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление
прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“.